Георги Коновски
Калейдоскоп (92)

Глава осемдесет и осма

За полицията

Обаче, жисемата изпя някаква песничка — обади се Митето. И викам на жената, че трябва да отида, корниз да закачваме, та до обяд ще съм зает. Понамръщи се, ама махна с уши.

Мятам се аз на тролея, поглеждам хората вътре и вадя билетче. Дупча и гледам как кондукторът отива до един пътник.

— Ама вие нямате билет? — каза доволен проверяващия — Глоба! Или ще извикам полицията!

Нещастникът го погледна странно доволно и промълви:

— Но…

Недочакал оправданията му, проверяващият изрева:

— Глоба, казах! Ало, къде е полицията? Тук един няма билет!

Пред него веднага застана як мъжага:

— Какво има? Аз съм от тридесет и трето районно…

До якия застана здрав младеж:

— Аз съм от общинската полиция…

Избута го солиден гражданин:

— Кой вика? Аз служа в граничната полиция…

Дотича някакъв дългокос:

— Екополиция, моля!

Откъм седалките се обади глас:

— Аз съм от финансовата полиция…

А съседът му добави:

— Аз пък от данъчната…

Някакъв униформен викна:

— Военна полиция, направете място…

Очилат мъж учтиво рече:

— Педагогическа полиция. Какво става?

Вървящият след него се намеси без учтивости:

— КАТ! За колко е нарушението?

Проверяващият бавно въртеше очи, шашардисан от многото власт в тролея и държавата. Довършиха го последните дошли — от акцизната, моралната и морската полиция. А съвсем го доубиха думите на безбилетника:

— Добре си гледаш работата! Ще го впиша в протокола. Аз съм от транспортната полиция.