Георги Коновски
Калейдоскоп (71)

Глава шестдесет и седма

За телефонната любов

Макар новата пазарна демокрация да дава неочаквани възможности на неочакващите късмета си хора. Ето какво ставаше в съседния до градинката блок.

— Ало?… Добър ден, сладур… Да, еротичен клуб за експресни сексуслуги „Души в ушите“ е насреща… Казвам се Рамона, а ти?… Галин… Такова секси име, такова мъжествено име, такъв покоряващ тембър! Аз съм твоя робиня вече, искай! Прави, каквото искаш с мен, любими мой!… Ох, роклята ми!… Бельото… Какъв си звяр, как мачкаш… Не, не, не-е… Да, да, да, да-а-а… Ах, недей! Аз сама… О-о-ох!… Още! Колко ми е хубаво! Давай, давай… Ще ме смачкаш… Така, така! И тук… ох… ох… ох… А тук? Добре, добре!… По-нагоре… да, да, да… Ох, не-е-е… Още-е-е! Отмалях… сили нямам вече! Колко ми е леко, колко ми е топло! Галинчо, нали и утре ще ми се обадиш? Да, пак по това време… Твоята Рамона чака и стене… от желание… Нищо, остави ги вашите — те са стари и не разбират, че момчетата от осми клас вече са мъже! А ти… О, ти си полов атлет! Ти си Херкулес! Ти си… нямам думи! Обади ми се — искам отново да ми стане така… така… хубаво… Обади се!

Тя затвори телефона. Работа като работа. Да не би баба Янка да се чувства по-леко, като мете складовете на Ванчо Мряната? Ами на дядо Миньо, дето преди вардеше фалиралата Североюжната банка?

Добре поне, че се сети да провежда телефонните сеанси, когато племенницата й — пенсионирана медицинска сестра, идва да я разтрива със загряващи мехлеми, та да поукроти малко хроничния ревматизъм. Така и стоновете са по-убедителни, и хроничният ревматизъм олеква. Пък и като се намесят уж забравените спомени от младини…

И, като пъшкаше и охкаше, баба Рада — звездата на еротичния клуб, тръгна към кухнята. Да пийне едно наистина разгряващо чайче.