Георги Коновски
Калейдоскоп (88)

Глава осемдесет и четвърта

За храненето на войниците

Тръсвам глава и се разтоварвам малко от пророчествата си. Има време, аз не бързам!

И потеглям към дома. За да си отдъхна с най-добрия четирикрак приятел на човека. Диванът. И да позяпам стъкления сандък, да погледна пресата, да вдъхна кураж. Приятно е човеку днес да гледа телевизия, радио да слуша, вестници да чете. Изпъчили гърди, славни дитирамби си пеят властниците, дума лоша никой не казва, а който покоя наруши…

И прав е председателят парламентарен, че не дава за армията да се говори, та тайни, известни на комшиите отдавна, простите хора сега да научат. Защото стане ли общонационално познанието — ще трябва властниците проблемите военни да решават, а докато те са секретни — армейците отговорност носят.

Затова и разните там неуки генерали, дето само по една академия имат (абе, по-добре си е адвокат да си бил, всичко знаеш, от всичко разбираш и най-важното — всичко можеш да ръководиш), та, викам, не може разни му там генерали тревоги сред общата нега да извикват. Затова и реформата в армията тихо си върви — като СПИН неуловима — питащите и те полека-лека си отиват, послушните остават.

Е, няма да останат без работа уволнените офицери, както и изгонените полицаи в къщи не скучаят. Ще намери приложение на уменията им родната мафия, знанията им ще използват. Та ще се водят гангстерски войни вече с тактически, оперативно-тактически, а в перспектива и с модерни ядрени оръжия…

А каквото остане от армията? Супер неизвестният реконтраразузнавач Авакум Марлоу-Бонд се е добрал до секретния план за реформа на армейските остатъци. Предвижда се сформиране на три вида поделения. Първо — противовъздушна отбрана. Тъй като няма бензин за летене, а пилотите не смятат да хвърчат с трошките си, тези части ще охраняват градините и лозята с прашки — срещу врабци и косове. Второ — четири парадни роти, които тържествено ще посрещат неканени гости на четирите родни граници.

Е, скоро и границите ще станат безполезни — че от кого ще ги пазим? И трето — части за свръхскоростно обслужване на посетителите незвани. Защото, както пише във все още неотменените учебници по история, тяхното „присъствие“ обикновено е продължавало векове.

Абе, кой беше казал, че народ, нямащ пари за собствена армия, изхранва чужда?