Георги Коновски
Калейдоскоп (13)

Глава девета

В която жена ми не само се появява по-нашироко, ами се и развихря

Та влязох у дома аз и:

— Къде?… Стой! Къде отиваш? Събу ли се?… Аха, добре… стой! В кухнята! В кухнята влез!… В хола съм почистила… Какъв филм? Ще ти го разкажат утре. И мачът не те интересува. Хорските мъже се прибират в къщи, ремонтират, готвят, помагат на жените си, а ти? Стой! Якето къде метна? А, на закачалката е… Е, ами не мога пък все да те следя. Остави столааа! Току-що го минах със спирт. Яж на мивката. Не, не пипай чинията… От тенджерата можеш. Довечера идват майка ми и сестра ми, няма да мия съдинки през пет минути, я! Виж, виж какво направи? Троха!!! А преди малко минах с прахосмукачката… Стига толкова, виж се на какво си замязал! Измий си чинията и я прибери. Къде тръгна? Къде? Казах ти — чакам гости, нямаш работа в хола. На балкона ще почакаш. Чист въздух, зимно слънце, хората се прибират в къщи при любимите си съпруги… Ееех, какви мъже имат другите жени, пък на мен какво се падна… Какво мърмориш? Стой там и чакай… Чакааай! Къде тук? По-назад, тук съм мила… Още, още… Стой! Къде изчезна? Абе, тук е шести етаж, защо не внимаваш? Стигна ли вече долу? Ставай, ставай! Нищо ти няма… И се прибирай по-бързичко!… А, не — я чакай! Иди до магазина и купи едно кисело мляко, че забравих, така и така си навън. И от аптеката вземи един аналгин, че главата ме заболя от теб!

След което се върнах при хората.