Георги Коновски
Калейдоскоп (37)

Глава тридесет и трета

За мъжете и акъла

Та си седя, пък постепенно мислите ми взеха от възвишено-философски да стават битово-реалистични. Особено, когато минава три младички булки… хайде да не се отплесвам, гледали сте последните страници на вестниците и сте се чудили защо ви залъгват с това: „Отличниците, сине, отличниците!“.

Пък взе, че мина и комшийката Анка, та зяпнах и подире й. Разцъфтяла една след скорошната сватба, наперена… и, като се сетя как ли не я прилъгваха, как ли не я убеждаваха — не щеше да се омъжи наша Анка, и туй то.

— За какво ми е? — вика — Да пие, да скита, да налита на бой? А аз да му гледам дечурлигата, да му готвя и му пера мръсните чорапи? Никога!

Обаче, преди месец се разчу, че наша Анка решила да вземе Калоян фелдшерчето. Изненадахме се всички — и техните, и приятелките й, и комшиите, най-много Калоян. Който, както казаха сведущи, бил поставен директно пред неочакваната развръзка.

— Браво, браво! — казахме й — Най-после ти дойде умът в главата. Сега ще си живеете двамата, ще съберете радост и мъка, ще има с кого да си поговориш, кой в труден момент акъл да ти даде…

А тя чак подскача:

— Какъв акъл? На мен акъл не ми трябва, на мен мъж ми трябва!