Георги Коновски
Калейдоскоп (10)

Глава шеста

Я малко да помислим в един ден за размисъл. То пак, че е веднъж на четири години, иначе какво ще го правим толкова често?

Не, каквото и да ми казвате — добри хора са родните политици. Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено мисленето започва на следващия ден — с въпроса: „Защо?“.

Разбира се, ние сме оптимисти. Учените-оптимисти даже вече са определили кога ще се оправят нещата у нас. И твърдят, че — според народното поверие — когато на сиромаха му се отели волът. Учените-песимисти — пак по тези поверия — казват, че ще стане, когато намерим под вола теле. А учените-реалисти се плашат какво ще напипаме, ако търсим теле под бик.

Но си е някаква перспектива. А в деня за размисъл ни остава само да почиваме. Защото е забранена продажбата на алкохол — а какво мислене без него? И затова си задаваме всякакви въпроси.

Защо само у нас, пресичайки на червен светофар, може да бъдеш бутнат от насрещен пресичащ? Защо у нас няма пътища, а посоки? Защо липсват граждани, а има електорат? Как така пазарът стана битак? Има ли полов живот след смъртта? А преди това? Парадите на гейовете и лесбийките не са ли паради на победата?

Защо жените търсят много неща в един мъж, а мъжете едно нещо от много жени? Какво да правим, ако съседката ни изменя? Сексът с жена — мода или необходимост? Жениш се — нямаше ли да ти е по-евтино да си платиш? Защо всичко прекрасно сутрин става, облича се и си отива? Защо няма нищо по-прекрасно от влюбена двойка — особено, ако са мъж и жена? Защо жените са или красиви, или верни, или красиви и верни, но надуваеми?

Защо хората зяпат в екрана как някакви ядат, пият, говорят? Защо сутрин трудно различаваме кошмар и реалност?

И — най-важният въпрос за размисъл: Защо има разлика между глаголите „гласувам“ и „избирам“?