Георги Коновски
Калейдоскоп (78)

Глава седемдесет и четвърта

За бойната готовност на заврените зетьове

И таман да тръгваме, Киро от „Б“ вход стана и вдигна чашата. Рече, че осмия март изпуснал, ама нямало как — у тях празнували. Той, Киро, е приведен зет — на къща. По-скоро — на апартамент. Та рядко се отбива с нас нейде. Затова решихме да го уважим, пък чуем страдалческото му слово:

— Абе, какво да ви кажа — умните жени всичко знаят, глупавите всичко могат. Ето — от десет години хвърлих цигарите… Силна воля, разбира се. 0 не, не моята, а на жената.

Когато се оженихме, рекох, че за по евтино ще се откажа от един порок. А за мъжете това са пиенето, цигарите, жените. Избрах да запазя третото… Май по-евтино щеше да ми излезе него да бях отказал! Сега пуша само когато се нахраня вкусно в къщи — най-много веднъж месечно припалвам цигара. А отначало… Първата вечер, когато дойдох да живея тук, бяха наредили една трапеза, дето само от ароматите се наяждаш. Викам си: „Е, тъй ще е!“. Пък тъщата вика: „Е, туй ще е, зетко!“. И се оказа права. Кога се виждахме, тя така си хвалеше стоката, такива звезди сваляше от небето… А тъстът мълчеше. Чак после разбрах, че тоя благороден и добър човек бил против брака ни. Усетих го година по-късно, когато се прибрах от работа и неволно се изпуснах: „Змията в къщи ли е?“ И докато прехапя език, той рече: „Тихо и двете са тук!“. Щото и него го бяха превърнали в малкия Мук — тичай тук, донеси онова… Какво е това „ресто“? Братче, аз съм първопроходец във вземането на касови бележки и отчитането им в къщи. Ако са вдигнали цените и парите не стигат ли? Ами казвам, че последното в списъка го няма и отчитам парите го стотинка. А след това липсващото слагам на първо място в списъка. Иначе — поне два часа лекция на тема отчетност. „Семейното щастие е в отчета!“ — това е девизът на жена ми. Макар за в спалнята да не важи.

И как умее да доказва… Я чакай, чакай! Какво казват там по телевизора? Ванка, засили го… Земетресение имало нейде си? Ей, добре, че подсетиха — жената ме чака в къщи. Е, довиждане! И не се стряскайте — да си заврян зет, всъщност не е толкова трудно. Но едно помнете — дръж обувките винаги с носовете към вратата, в бойна готовност.