Георги Коновски
Калейдоскоп (21)

Глава седемнадесета

За миналите зими и ловците с големи честни очи

Та, като се разприказвахме така — времето си течееее… Като от повредена тръба на ВиК-то. А аз обичам такива приказки — хубави, мъжки, със смях и щуротии в тях. Сещам се за едно време, когато бях командировам в малко селце. Това, значи, стана през зимата. Ама не като сегашните зими, дето мязат на сегашните… мъжки инструменти, да речем — меки, кишави, със сантим сняг и много вода. Та в оная зима — помнят я възрастните — снегът на места надмина метър и половина, навеян по сокаците — и до покрива. Естествено, селското народонаселение се топлеше в кръчмата — кой истински мъж ще седи до фустата на жена си, като може да е до печката с бълбукащ отгоре й чайник с ракия. И баш тогава идва ред на ловно-рибарските приказки, разказвани от ловджиите с големи честни очи. Пръв почна бай Страти и пак разказа как гръмнал веднъж по някакъв скален орел. Ей така, от скука. Ама едва се освестил после, когато от небето нещо го изпляскало шумно по главата. Щука! Яка, дълга, зъбата — от нейде далече май, защото в селския язовир се въдели само кротушки. Оказало се, че орелът кой знае къде и кой знае как я грабнал, ама изплашен от гърмежа я пуснал.

— Остави я тая — рече чичо Пенчо — аз веднъж ходих за гъски. Гледам — вдигна се ятото над Кичово блато и — хоппа — насреща ми летят. Ама баш като в учебника за ловеца, дето все се каня да напиша. Целя се аз, гърмя, зареждам, гърмя, пак зареждам, пак гърмя… И нищо! Е, имаше за чудене — летят, отварят уста и гълтат нещо из въздуха. Сачмите, бе — сачмите гълтат и се кефят. Та направиха два кръга над мен, но аз повече не гръмнах. Щото проверих патроните. Уж сам ги бях пълнил, ама племенника — какъвто си беше нехайник, да вземе и смени сачмите с царевични зърна. И на — нахраних ги…

В тоя момент влезе дядо Слави, нарамил едър заек. Всички го зяпнаха.

— Абе, рекох тая заран да пообиколя полето, да видя има ли нещо за хапване. Че мойта баба е свикнала за месце, на рибка — не като вашите булки, дето хапват само ако се отбиете в градските хали някой път. И гледам — зайци се заровили в една пряспа. Набарах кмета им и готово.

— Че как позна кой им е кмета? — попита бай Страти, макар да очакваше уловката.

— Побарах ги, който е най-оядения и тлъстия — него вземах…

И посегна към димящата чашка със скоросмъртница.