Георги Коновски
Калейдоскоп (60)

Глава петдесет и шеста

За живота-приказка

Седим си с Митето комшията в парка, каним се да тръгваме, но пак важни проблеми пазарни обсъждаме. Идва при нас Илийчо от долния етаж — и той пазарувал, и той с почти празна чанта и вакуумизиран портфейл се завръща.

— Какви цени, какво нещо… Ужас — казва той запъхтян.

— Така е — викам аз — И аз бях на пазара, но аз си имам тактика и стратегия, та по-евтиничко ми излиза. Оглеждам, пък кимам на продавача: „Момче, загърни два картофа за супата“ и той увива. „И едно морковче за вкус“, той загъва. „Хайде и една ябълка, че внучето има рожден ден!“, той загъва. „Ориз да ти се намира?“. Той шашардисан пита: „Ама колко зърна искаш?“. Но нищо, аз свикнах, и продавачите ще свикнат… ново време настъпи. На реалния социализъм му видяха сметката, ама реалният капитализъм ще ни довърши.

А Митето философски обобщава:

— Приказка е сега животът, приказка. Обаче, ние се оказахме героите, дето били на пиршеството, но по мустаците текло, а в устата не влязло…