Георги Коновски
Калейдоскоп (66)

Глава шестдесет и втора

За моралния коректив

А пък нас други неща ни вълнуват. Макар политическият разврат и в нормалния живот на нормалните хора да нахлу. Ето — преди няколко години залових се нова къща да дигна. Грабнах кирката и зарових земята — основи поставям. А синът, седнал на един пън, дъвче нещо и вика:

— Тате, първо трябваше старата къща да бутнеш, та на чисто да почнеш.

— А къде ще живеем? — питам.

— Аз ще се изселя на гурбет при приятели в съседното село, пък вие с мама ще се оправите някак.

— Защо не дойдеш малко да ми помогнеш? — питам.

— Тц! — вика синът — Аз стачкувам, защото не желаеш да направиш къщата по мой план.

— Ти, сине — казвам и сменям кирката с лопата — като почнеш своя къща — по свой план я прави. А сега ела помогни, дълг ти е…

— Ама, че си егоист — казва той — та ти си вече миналото, аз съм бъдещето. Значи аз трябва да ти казвам каква къща да ми построиш. А що се отнася до помощта — сега нали ти помагам? Съвети ти давам, на ум и разум те уча, каква къща да ми построиш ти обяснявам. Дето викат политиците — морален коректив съм ти. И очаквам света да ми наредиш, та и аз като ония в съседното село да си поживея.