Георги Коновски
Калейдоскоп (79)

Глава седемдесет и пета

За бедния Електорат и магьосниците

Живял някога един беден Електорат. Тръгнал веднъж той на дълъг път, към демокрацията. Обаче се заблудил в джунглата на пазарната икономика. Вървял, блуждаел и изведнъж пред него се появил един магьосник — черен, с големи червени устни.

— Къде отиваш, Електорате мой? — запитал магьосникът.

— Тъй и тъй — рекъл Електоратът — Заблудих се.

— Няма страшно — успокоил го магьосникът. — Вземи моето ръководство „Чрез монетаризъм към капитализъм“ и ще се оправиш.

Тръгнал пак Електоратът. С ръководството в ръка, оголял и обосял, в тръни чак се наврял. А отпреде му — пак магьосник. С малка секира в ръка. Обяснил му проблема си гладният Електорат, магьосникът се засмял:

— Защо слушаш този политпросветен магьосник? Я вземи моя пътеводител „Със секира към демокрация“ и всичко ще е наред.

Пак закръжил на едно място бедният Електорат. Разбойниците го били, ограбили, застраховали… Докато неочаквано пред него се материализирал нов магьосник — с едри мустаци и китара под мишница. Изплакал му всичко Електоратът, а мустакатият гръмогласно се изсмял и запял:

„Къде отиваш народе, народе мой, я хайде да те водя в бой

и, с таз китара под ръка,

държавата ще поведа.“

След което му дал упътването си „Чрез демагогия към демокрация“, запял му на прощаване и изчезнал към вилата си за океана. Пак закръжил бедният Електорат.

И го срещали с разни магьосници — един му обещавал да нацепи страната на области, а областите да съедини, както са си били вилаети. Друг, че от старата си мантия ще извади нови идеи, та и за 800 дни ще превърне реките в мед и масло, трети му обяснявал колко важна е ролята на униформата за постигане на икономически успехи… четвърти му правел неловки фокуси с чезнещи излишъци… пети… шести… седми…

И до днес обикаля в кръг бедният Електорат, крие се от хищниците в пазарната джунгла и не вижда нийде прочутата Демокрация.