Георги Коновски
Калейдоскоп (35)

Глава тридесет и първа

За женското кормуване и мъжката логика

Издържах стоически гостуването и, с леко паниран от женските приказки мозък, се прибрах у дома. Нощта мина като нощ — кошмарни сънища за красавици, зовящи ме нейде си, и аз, сещаш се за нищо си. Плюс постоянните екскурзии до тоалетната. А на сутринта пийнах кафенцето, хапнах домашна кифличка и тръгнах към парка. Щото с Митето комшията имахме важна работа — да обсъдим последните (е, надявахме се да не са пък чак последните!) новини. И баш тогава… Ама баш на ъгъла пред паркчето…

Дряяяян… И дъжд от джамчета… Двете коли, сплетени като герой и героиня от нощен медицински филм, застинаха след въртежа си. От едната врата слезе напориста дама на доста средна възраст, отсреща й се запъти опонента — мъж с бейзболна шапка. А от третата се затича полицаят, който съвсем случайно чакаше на десетина метра зад знака „Стоп“.

— Пак ли вие, госпожо — рече той укорително — Не запомнихте ли, че след ляв мигач следва завой наляво, след десен — завой надясно?

Жената изфуча насреща му, както изглежда беше свикнала да прави през най-добрите си години — за съжаление в далечното минало.

— Вижте, господин полицай — този е ненормален. Какъв шофьор е? Кой му е дал книжка? Защо не внимава?

— Спокойно — рече полицаят — Всичко ще установим, ще извикаме КАТ, ще информираме мъжа ви, че пак ще плаща акт и щети…

Жената нервно подскокна:

— Ама не съм виновна. Дадох десен мигач и завих надясно… А тоя… тоя…

Полицаят се подсмихна и погледна мъжа с бейзболната шапка. Оня кимна, оглеждайки се смаяно.

— Така е господин полицай! Точно затова стана катастрофата. Моя е вината… Аз съм от квартала и я познавам госпожата. И затова стана белята, та налетях отгоре й… Кога е било да даде десен сигнал и да завие надясно…