Георги Коновски
Калейдоскоп (81)

Глава седемдесет и седма

За нас

Даааа, викам си и не мигам… Заедно се борихме едно време за комунизма, но се разделихме. Едните станаха борци, другите живеем при комунизма. А той вече е настъпил. Влизаш в магазина и, както ни обясняваха в часовете по политпросвета — пълно със стоки. Бъркаш в джоба и, както ни учеха в часовете по политпросвета — пари вече няма. Само дето на тоя комунизъм му викат „пазарна икономика“. Странно. Защото пазар имало и при робовладелците, нали? А някои наричат такава икономика „бардак“. Но не се прави — в бардака поне има ред.

А защо ли в магазините ни е пълно със „Сканди и загадки“? Четеш надпис „бройлери“. Гледаш — небръснато посиняло освиенцимско манекенче. На другия щанд — „колбаси“, т.е. нещо, пълно с нещо. Даже месо има. И маса добавки, разбира се, та кучетата да не го ядат, да надделее природният инстинкт. Така ще има повече за хората.

И плодовете са пълни с Менделеевата таблица, но са на пазара, за да ги продават и ние — какво да правим — ядем ги. Само дето огризките трябва да се заравят дълбоко — по препоръка на МАГАТЕ и „Грийнпийс“. Така химията става основа на живота ни. В аптеките има церове срещу всички болести. Болните умират вече от лекарства и лекари.

А все пак животът поскъпва всеки ден. Нали го няма в списъка на стоките от първа необходимост. Само борците за мутризъм му свалят цената.

Прави бяха песимистите, като предвиждаха трудностите на демокрацията. Но оставиха оптимистите да ги изживеят. Така животът си върви като в детска приказка — колкото по-нататък, толкова по-страшно става.