Георги Коновски
Калейдоскоп (58)

Глава петдесет и четвърта

За странните парични метаморфози

И, таман си викаме, че е време до кафенето да отскочим, минава Цеца с пощата, която ни връчва едни бели пликове. Та си седим още с Митето комшията в парка, разглеждаме некролозите в пликовете — съобщения за дължимите суми на разните монополисти, с многоминутно мълчание изпращаме надеждите си за някои наложителни покупки.

— Мите, Мите — казвам аз — какви бяха тия цени, какво беше това чудо…

— Европейски са — разяснява Митето — Ходят министрите по светя, купуват туй-онуй по тамошните цени за домочадието си, пък сетне — хоп! — тупнат народа с някое увеличение по джоба…

— Добре, а заплатите? А пенсиите? А детските? А стипендиите? — правя опит за изброяване.

— Е, така ще е! — отсича Митето — Въвеждат това, което виждат, пък ние като нямаме пари да отидем и видим… Ама нали хвърлиха по някой лев отгоре на пенсиите, радвай се! Тъкмо за хляб ще има. При условие, че го ядеш на тъмно и студено. Без вода, при това.

— Лошо! — казвам примирено — И една студена вода не можем пи. Я колко пак я вдигна ВиК-то!

А Митето замислено гледа към почернелите тополи, мрачни и сухи като пенсионерска опашка и вика:

— Ех, братче, нищо не разбирам от икономика. Кой ще ми обясни защо преди, като вземах малка пенсия, и за почерпка дори оставаше, а сега, когато все я увеличават с някой лев, за нищо не стига?