Георги Коновски
Калейдоскоп (9)

Глава пета

Интродукция за оркестър таланти и солист скромен некадърник

По време на обедната почивка Пешев каза гордо:

— Ей, да ви се похваля — направих си култиваторче. С тия две ръце го сглобих. Стана по-хубаво от фабрично…

Лило, дето все мълчеше зад скритото в ъгъла бюро, надигна глава:

— Не хубаво човек да се хвали така!

Учуден, Пешев попита:

— Че защо? Да не съм го крал? Сам си го направих…

— Не обичам хора, дето се хвалят — отсече Лило.

— Да се хвалиш означава да говориш в бъдеще евентуално време — намесих се в спора — „ще… ще… ще…“

Лило махна с ръка и замълча. Подметна пак нещо за самохвалството, когато колежката Мими гордо демонстрира какво тоалетче си е ушило — по-добро от бутиково, промърмори нещо за необходимостта от скромност, когато аз разказах каква рецепта за евтина торта съм изобретил в неделя.

А после шефът ни извика — нас тримата, без Лило. Съобщи ни, че фирмата стеснява диапазона си на действие, връчи ни предизвестия и каза, че само Лило остава да работи.

Тримата в един глас извикахме:

— Ама защо той? Та той… — и замълчахме от неудобство, притеснение, култура.

— Знам, знам — рече шефът — Некадърен е, на две магарета сено не може да раздели, само си чати в интернета с някакви емигранти… Но, разберете — вие някак си ще се оправите. Пешев е техник и половина, Мимето е майсторка на тоалетите, Иванов е готов кулинар… А Лило, горкият, като не умее нищо. Но е скромен… То пък какво друго му остава…