Георги Коновски
Калейдоскоп (72)

Глава шестдесет и осма

За детските проблеми днес

А наблизо своите проблеми обсъждат децата. Ей ги — виждат се отдалеч. На масата до прозореца седят Васката, Еди и Косьо от IV „б“ клас, бавно смучат през сламка оригинална „Кола“, внимателно подбират шоколадчетата от голямата ваза на плота и спокойно отдъхват след учебната седмица. До тях стои тихо и примерно келнерът — бащата на Косьо е поел шефство над заведението и срещу добър процент го брани от други кандидат-покровители. Дневният бар-кафе-сладкарница „Суперлит“ (бивш стол на елитната гимназия) е почти празен в тоя час. Само две баби злъчно и сочно се радват как стават все по-богати с всеки скок на долара и мечтаят още реституирани имоти да грабнат. А един изтупан дядка с папионка, седнал помежду им, прави бързи изчисления на коя от двете да предложи сърцето и каквото друго е останало от органите му.

— На Петьо от нашия вход му подарили мезонет като награда, че е завършил срока без двойки — казва Еди и налапва едно шоколадче.

— И живее отделно от техните? — възхитително се учудва Косьо.

— А ти какво искаш? Човекът е вече в шести клас, има право на личен живот — отговаря Еди — Ама що пари му струваше тоя успех — за частни учители, за бодигард…

— Това пък защо? — прекъсва го Васката.

— Да стои в час зад него и пази никой да не преписва от тетрадката. Щото много авантаджии се навъдиха…

— Така е — каза Васката — Човек плаща за нещо и иска сам да го използва. А и качествено трябва да е. Ето — моето контролно по аритметика, дето го направи онзи професор… забравих му името — един ли е, при мен даже доценти идват… Та това контролно го предложили за Нобелова награда.

— Ще ти я дадат ли? — пита Косьо с лека завист — Нали друг го е писал?

— Че аз нали съм си платил? — учуден от такава трактовка казва Васката — Плащаш и получаваш стоката — това е пазарната икономика. Тате поръча да няма двойки за срока, донесох му тромбетата и веднага ми връчи петстотин евро премия. Е, беше обещал да ме вземе със себе си до Италия — ще ходи по една далавера, но като нямаме ваканция…

— И какво от това? — пита Косьо — Даваш десет евро на училищната лекарка и готово — връчва ти бележка даже за цял месец.

Васката замислено дъвче шоколадче.

— Това е добра идея! — казва той — Ама нещо закъсах с еврото. И джобовете да изтръскам — повече от седем-осем няма да се намерят…

Еди е искрено смаян:

— Че кога успя да ги изхарчиш?

Васката покровителствено обяснява:

— Животът поскъпва, братче! Заредих колата, на шофьора дадох някоя пара, та да си пие спокойно кафето, докато ме чака пред училище, Мимето от „а“ клас почерпих… С две думи — хвърчат…

А после, леко смутен, казва:

— Еди, дай на заем сто евро. Довечера бащата се връща от една далаверка и ще ти ги дам.

— Няма проблем! — бърка в джоба Еди и вади руло — Какво ще купуваш? Или реши най-после да инвестираш в моя холдинг?

Васката въздъхва:

— Ами, къде ти сега такива пари… За закуска ще ходя. Бензин до „Шератон“, на шофьора, на бодигарда, на портиера, на келнера… И, колкото останат — за сандвич.

— Да-а, така е — казва Косьо и лапва ново шоколадче — Какви времена настанаха — децата пари за закуска да нямат…