Георги Коновски
Калейдоскоп (76)

Глава седемдесет и втора

За операциите, операторите и оперираните

Като се поогледам и замисля (не е трудно, аз няколко пъти на ден дори го правя), все се сещам за една медицинска история. Та в едно медицинско учебно заведение дошли чужди знаменитости. И решили да ги помолят да покажат на студентите как се прави операция. Ония с радост се съгласили — като МВФ и Световната банка на наша молба. И ето ви картинката.

Примерно унесен, пациентът лежеше на операционната маса, яко стегнат с ремъци и метални скоби. Вратата се отвори и с уверени крачки влязоха чуждестранните светила, следвани от мургавия асистент в ролята на преводач.

— Моля за тишина, колеги! — ненужно подкани той присъстващите — Да ви представя нашите учители! Те ще направят показана операция, като демонстрират най-новата си спасителна техника. Пациентът как е?

Дежурният се наведе към ухото му и дискретно прошепна:

— Замаян е. От време на време се опитва да се надигне, но го успокояваме с някой шок.

Асистентът кимна доволно и каза:

— А сега моля за внимание!

С бързи и резки движения светилата размахаха скалпели и като си разменяха уточняващи реплики, започнаха операцията. Извадиха сърцето и го заоглеждаха. После го метнаха в един леген.

— Сърцето е здраво — преведе асистентът — Причината за болестта е другаде!

Измъкнаха дробовете.

— И дробовете са здрави! — преведе асистентът — Причината за болестта е другаде.

Дробовете последваха полета на сърцето. А гостите вече вадеха стомаха.

— Ама, господин асистент… — опита се да каже нещо Гошо, най-небрежният и любопитен студент.

— Тихо, тихо! — прекъсна го онзи — Гледайте и се учете!

Работата вреше и кипеше. Светилата набързо разфасоваха и транжираха пациента, а асистентът послушно кимаше и превеждаше:

— И черният дроб е здрав… и далакът… И бъбреците…

Накрая хирурзите отпуснаха ръце.

— Пациентът е бил здрав. От какво е умрял? — преведе автоматично асистентът.

— Но той… — тихо каза Гошо — той беше жив! Нали щяхте да го оперирате?

Гостите развълнувано си зашепнаха, а сетне единият изрече на развален български език:

— Моля извинение… ние патолози… ние мислим нас каните за аутопсия…