Георги Коновски
Калейдоскоп (103)

Глава деветдесет и девета

За частната собственост

Седим с Митето комшията после в парка, една цигара пушим, че не стигат пенсиите за самостоятелно тровене, увеличението на държавните дажби пресмятане — ще стигне ли за кисело мляко в повече или пак си е пара в свирката на „Ние можем“

— Реклама си правят, братче — вика Митето — Реклама, и то срещу малки суми.

Поглеждам вчерашния вестник — ние с Митето се редуваме да купуваме и четем пресата, пък казвам:

— А тук пак повтарят, че трябва да се спре рекламата в най-гледаното телевизионно време, защото това било монопол.

— Така е — кима Митето — Обаче тук има нещо недоизкусурено. Щом ще се борим срещу монопола — той само в телевизионните реклами ли е? Защо не спират тока, докато не се появи частна АЕЦ? Все ще я устискаме на свещи дотогава! Имаме опит…

Замислям се. Това е интересна идея. Нали трябва да се борим с монополистите, нали трябва да има равнопоставеност на собствеността?

— Мите бе — викам аз — ами тогава да закрият БДЖ-то. Докато се появи частно такова, че да си сложи релси, да вдигне гари — ще ходим пеша, ама ще спазваме принципите нали?

— Вярно — сеща се Митето — И училищата трябва да затворим. То и без това министърът кара децата повече да играят. А и други работи трябва да се поогледат. Например — радиото, трамваите, тролеите, корабите… А, сетих се, и пътищата да затворят — нали все са държавни…

Поклащам глава. Сложен, ох, сложен проблем възникна.

— Мите — думам му — ами тогава и армията, че и полицията, че и митниците, че и приватизаторите.

А той ме успокоява:

— То тия вече са приватизирани. Купиха ги, знаеш. И ги продадоха. Че и препродадоха…

Кимам разбиращо. И аз веднъж си взех частен полицай. Купих го за двадесетачка, че иначе актът щеше да ми излезе… олеее! Да, но тогава…

— Та тогава трябва и частна държава да искаме. Тая да я затворим и да чакаме?

— А, не — вика Митето — Тук вече сме наред. Тя отдавна е станала частна. Само дето собствениците не ги знаем кои са…