Георги Коновски
Калейдоскоп (65)

Глава шестдесет и първа

За телевизията и уроците й

Пак нещо се раздремахме с Митето. Рекох да се поосепня малко, огледах се — що да видя? Седнал един колега с въдицата, заметнал, но не зяпа в плувката, а в портативно телевизорче. Ха сега де! Хем бягаме от омаята на сандъка, хем като наркомани не можем се откъсна от него. Усетиха тая наркозависимост и търговците на дъвка за очите. И ни занатискаха разни телешефове да плащаме високи такси за телевизията, дето я търпим в домовете си. А да осигурят мляко против вредните излъчвания — не се сещат. И ни залива теленаркотикът, ходят децата замаяни и си пеят за „Фундуня“, радват се девойки, че поне „Сникерс“ ще ги задоволи, пенсионерите и бедните дъвчат корички под звуците на „Хрус — хрус, страхотен вкус“, мъжете разбират, че освен жените им има и уиски с характер, та започнаха се гипсират с „царкировка“, жените се гледат лепкави разточени сериали без смисъл, защото „Тефал“ мисли за нас, безработните и бездомните топлят ръце около кафе „Класик“ — малко кафе, много топлина — докато от топлофикация и за него не поискат пари. Ката път всяка вечер гледаме суперекстраултрафилми за таласъми, вампири, креативни борби, мощни бицепси и пилешки мозъци, мафиотски трепаници и комбинации, но… скучаем. Че кога тия американци са виждали, например, афери като „Сапио“, „Оня списък“, „Белите брези“, пирамиди и фараони?

За двадесет години нашенските неорганизирани престъпници изпълниха поставената някога задача — настигнаха и задминаха Запада. Да не говорим за новините: коктейлите, банкети, ревюта и — политици, политици, политици. От всякакви бои, с всякакви превози — „Мерцедеси“, „БМВ“ или файтони, побрали цялата партия. И ако преди година същите едва ли не се молеха пред портрета на Тато, сега се молят само пред една икона — огледалото.