Георги Коновски
Калейдоскоп (31)

Глава двадесет и седма

За комшийката Ирина и светлата женска вяра в тъмните мъжки страсти

Заспа внучето, а жената започна да ми кима — демек, напомняше ми, че поне за малко трябва да се отбием при комшийката Ирина. Щото рожден ден имала днес, едно „Честито!“ да й кажем. Звъннахме ние, показа се тя ухилена, прие нормализиран вид като видя, че само аз съм мъж и то с отдавна изтекъл срок на годност. Покани ни:

— Влизайте, че кафето ще кипне… Как го искате? Със захар? И аз го пия така. Че откакто простаците започнаха да го пият без, аз минах на със. Коя се е омъжила?… За кого?… Знам го, пада му се. А, не — аз по сватби не ходя. На погребения само. Там никой не те пита: „Ами ти какво чакаш?“. Пък и на мен съпруг не ми трябва, а мъж.

Е, все още мога да избирам. Като по-млада търсех ергени. Свежи, румени, наивни. Пък и с перспективи — младши научни сътрудници, асистенти, магистри… Ох, главо, главо! Младо, глупаво! Отде да знам — ами че той досега не се е оженил заради науката си, та заради мен ще я остави… Ама не — и аз тичах подире им, и те след мен. Тичат, тичат, пък кривват в първата уличка.

После реших — ще търся разведен. Опарил се, разбрал къде е истината. Ако още не е — аз ще му я покажа. Доценти и доктори на науките и болестите — все нищо не ставаше. После разбрах. Той с една се разделил, станало му навик вече свободата, та заради мен ли ще си разваля рахатлъка. Как да го хванеш такъв? Че и задържиш?

Друга посока хванах — вдовците. Изживял живота си с някоя, свикнал женска ръка да е до него и женска уста насреща му, мазохистично е преоборудван? Защо да не му дам емоциите? И себе си в придатък? Но се уплаших. Абе, той пратил вече една в гроба, ами ако… Без мен!

Сега какво? Без мъж до себе си не оставам. Хубави и не чак толкова, глупави и не чак дотам, богати и малко повече, верни донякъде, обещаващи ми обич… Най-после разбрах истината на живота.

Къде ги намирам ли? Че то женени мноооого. И са най-добрите мъже и любовници на света. Защо ли? Обича ли жена си? Обича я. Търпи ли я? Търпи я. Защо и мен да не обича и търпи?