Георги Коновски
Калейдоскоп (36)

Глава тридесет и втора

Малко полуфилософски размисли за нас, за времето, за топлото гьолче, в което ни е така уютно

Е, пак го преварих Митето. И си седнах на пейчицата, зарових глава в топлите лъчи на зимното слънце, унесох се в полуфилософски размисли за България и нас.

Хубаво е в гьолчето. Приятно топла водичка, мека кал, плитко дъно, което дава възможност да се излегнеш, а те и пази, за да не потънеш. Цап-цап-цап… и малко плуване с опрени в дъното крака.

А каква добра среда за обитаване е — пълно е с хипопотами, спортно зеленикави жаби, късошиести и крякащи лебеди. И те се излежават в полезната за кожата тиня, любуват се на далечното небе и се чудят какви будали се носят там, далеч от сигурността и удобството, от подходящата храна и атмосфера.

Ей в такова гьолче ще да са живели прословутите хипопотами, за които разказва поучителната приказка. Лежал си единият, пускал мехурчета и с интерес проследявал пукането им. А другият го поканил да отскочат до съседния гьол и подплашат жабите. На което по-мъдрият отвърнал скептично, че за нищо на света не би отишъл да си губи времето с глупости. В гьола глупостите не са уважавани. Всичко е отмерено и отредено.

Ненапразно хората казват, че всяка жаба да си знае гьола. Това е девизът на гьоладжиите. И затова те са добри по характер, стремят се всекиго да напъхат в полезната кал. Или поне да го облеят с лечебна тиня. Лечебна и за тялото, и за психиката. Защото гьолът лекува самочувствието и връща на земята. Защо им е на гьоладжиите да са извън гьола? Вътре всички са равни, затънали до ушите в кал, която хем скрива различията, хем уеднаквява формите. Навън веднага се вижда кой е голям, кой малък, кой красив, кой грозен, кой колко чини. Затова гьолът трудно пуска — къде да ходиш, ако вече си си намерил местенце сред себеподобните? Че и си го затоплил.

А и в гьола времето минава бавно — значи се живее повече. Какъв спорт, какво бягане, какви състезания, когато средата е еднаква за еднаквите? Живей си, преживявай, оцелявай. Далеч и скрит от забързания нейде си свят. Макар че лоши хора се напъват в борбата срещу гьоловете и гьоловата психика. Те ги пресушават и обработват. Или изсипват там ненужните си, но полезни за гьоладжиите, отпадъци. Какво пък — гьолът толкова епохи е преживял, наблюдавайки ги отстрани, та и това време ще премине покрай него. А може и да не го види.

Със запушен нос и затворени от отврата очи много грозни неща се подминават. И остават.