Георги Коновски
Калейдоскоп (25)

Глава двадесет и първа

За женското царство, за приятелите и враговете, за проблемите човешки с жените

В къщи имам жена, три дъщери, тъща и стар автомобил. Плюс заекващ съсед, който държи всяка вечер на вратата да ми изясни проблемите на световната и в частност родната политика. Така че съм далеч от ония, дето сами разговарят, а никой не им отговаря. Де така да мълчаха и моите амазонки! Жена ми, например, има ужасно лоша памет — всичко помни. Вече двадесет години ми натяква как при подписването казала: „Ах, любов моя (това съм аз в онзи момент), сега ще бъдем заедно цял живот!“. Пък аз лекомислено съм отвърнал: „Ти пък — все най-лошото мислиш…“.

Така е — болестта ми е в предните зъби, които не се затварят навреме. Онзи ден жена ми посочи някакво мокро петно пред банята и каза: „Трябва да купим нови чехли на мама, направо ходи боса“. Аз веднага рекох: „Как ще е майка ти — това е човешка следа“. И след това не ми говори, слава Богу, чак до вечерта. Но иначе ме обича — не може без мен. Вчера се връщам от работа и малката щерка казва: „Тате, мама поръча да не обуваш чехлите, а да се поразходиш бос. Защото изпусна една топлийка, та да я намериш“.

Е, стават и други произшествия. Оная вечер жена ми се отдаде на политика. Връщам се аз и поставям пред нея кандидатурата си. А тя ме изхвърли на стълбището като не минал четирипроцентовата бариера. Добре, че съседът подкрепи кандидатурата ми, иначе… А съм се олюлял, а съм се разлял.

С дъщерите нямам проблеми. Обяснявам им, поучавам ги, но си знам, че при децата звуковите вълни се разпространяват някак си много странно — кажеш им нещо, когато са на десет години, а те го разберат, когато станат на тридесет. Тая сутрин голямата се разрева, че и тоя й приятел я зарязал. А жена ми я успокоява:

— Не плачи, маминото, ще пораснеш, ще срещнеш своя единствен принц. Ето — аз срещнах своя принц в деня, когато се запознах с баща ти…

А онова говедце спря да хълца и запита:

— Тогава защо си се омъжила за татко, а не за него?

Така си живеем в къщи… Защо ти го разказвам всичко това ли? Че кому да го разкажа? Ти толкова ме мразиш, че ако можеш в капка менте ще ме удавиш. А човек трябва да споделя проблемите си единствено с врага си, защото само той го слуша внимателно, докрай и с удоволствие.