Георги Коновски
Калейдоскоп (26)

Глава двадесет и втора

За модерните исторически забележителности и възпитанието на младото поколение

Ей така, лека-полека, стана привечер. Митето ми кимна, пък си взехме довиждане и тръгнахме. Работа имахме — да вземем внучето му от детската градина. Пък точно пред кафене-бара спрял автобус — от ония, дето ги пуснаха уж екскурзианти из красивия ни град да развеждат. Ама почти празен. Само някакви дечица седяха вътре. Далече беше детската градина, та не ни се ходеше пеша, качихме се в автобуса, примерно билетчета пенсионерски си взеха. И се унесохме в словото на екскурзоводката, разкриваща тайните на непознатия ни нощен град:

— Добре дошли в столицата на милата ни родина, дечица. Днес ще ви разведа по най-забележителните исторически места в нея. Погледнете вляво… Не, не този камък до църквата — сигурно е изпаднал от камиона за някой строеж. А, и надпис има? Паметник някакъв… По-важното е да обърнете внимание на двете пресичащи се улички. Тук преди две години беше застрелян Моньо Момчев — Корнишона, главен дилър на организацията МИГ. Защото, деца, ей там — в прочутото заведение „Розово бюстие“, предната вечер беше гръмнат боса на ЙЕС, конкурентната организация. А това там… не, не този седнал чичко, той отдавна си седи тук и никой не го поглежда… Ей там, виждате плочата на сградата. Точно на този тротоар беше взривен от неизвестни Пешо Кодоша, водеща личност в столичния ъндърграунд преди година. Сега младите наркодилъри полагат цветя на плочата, преди да поемат късия и труден път по улиците около училищата.

А това е бившето заведение „Жана на кол“. Бивше, защото тук случайно се засекли една нощ развеселените тайфи на Гого Пиранята и Митьо Пустинния. Цялата нощ ехото поглъщало на боя рева. Без да ги чуят нито полиция, нито прокуратура, нито дори сам кметът да разбере. И сега се разказват легенди, и сега се намират златни зъби и халки от ланци сред руините, и сега млади момичета, отивайки на нощна работа, проронват по някоя сълза за изгубените чантички, манта и огърлици.

Ето ни в борческия квартал Трепачите. Да, това е родното място на куп наши борчета, издигнали високо името на родината. В историята ще останат за вечни времена Къци Караконджула, паднал с три куршума в черепа на остров Майорка, на Янчо Джипа, не издържал неравната борба с тропическия сифилис от Камбоджа, на Венко Сланинката, станал неочаквано вечеря на карибските акули заради някакви си три тона изчезнал кокаин. Това е блокът, където тримата са живели до успешното си издигане в обществото… Какво? Аааа, това е остатъкът от къщата на Коцьо Карамбола, взривен заедно с трима свои бодигардове в асансьора на собствената му виличка. Да, не беше голяма — пет етажа, осем гаража, четири колони отпред.

Сега моля за минута мълчание. Това е прочутият ресторант „Трите крави“. Тук се е състояла историческата среща на наркобосовете през 2000 година, когато на Софийската конференция е постигнато споразумение за разделяне на зоните на влияние и търговия. Вярно, сетне пак се гърмяха, но поне престъпността у нас стана организирана и законна. Даааа, дечица, много има да се види в столицата. Хей там е мястото, където под влияние на качествен ирландски алкохол Ники Оперативния се заби със скорост 200 километра в час… Какъв университет? Оооо, такива у нас има много, пък и не ви трябва подобно нещо. Тръгнете ли по стъпките на героите на новото ни време — ще си купите и приемането, и диплома, и самия ВУЗ дори. Дерзайте, деца! Бъдещето е ваше. До някое време.