Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (98)

97

Джейн Клозън разбра, че нещо не е наред още щом Сюзън се обади и помоли за спешно посещение рано сутринта. Освен това усети напрежението в гласа на Дъглас Лейтън, когато се обади няколко минути по-късно, за да я уведоми, че му се налага да се отбие при нея на път за летището. Каза, че поредна заявка относно приюта за сираци изисквала нейния подпис.

— Ще трябва да изчакаш поне до девет часа — заяви му тя твърдо.

— Госпожо Клозън, опасявам се, че така мога да закъснея за самолета.

— А аз се опасявам, че е трябвало да помислиш за това по-рано, Дъглас. Сюзън Чандлър ще дойде да ме види след няколко минути. — Тя млъкна за момент и после добави хладно: — Вчера Сюзън мина да фотографира скицата на дома за сираци. Тя не ми каза с каква цел, но имам чувството, че е във връзка с причината, поради която държи да ме види незабавно. Дъглас, надявам се, че няма някакъв проблем със сградата.

— Разбира се, че не, госпожо Клозън. Предполагам, че за момента ще мога да мина и без този подпис.

— Мога да те приема в девет часа, Дъглас. Ще те очаквам.

— Да, да, благодаря ви, госпожо Клозън.

Когато Сюзън пристигна, Джейн Клозън каза:

— Не бива да се притеснявате как ще реагирам на онова, което бихте могли да ми кажете, Сюзън. Вече започнах да си мисля, че Дъглас Лейтън ме мами или поне се опитва да го направи. Но ще ми бъде интересно да се запозная с доказателствата.

Щом Сюзън отвори книгата за фамилна фондация „Райт“, Джейн Клозън се обади на Хюбърт Марч, който все още не беше излязъл от дома си.

— Хюбърт, иди в офиса, извикай своите одитори и предотврати всякакъв достъп на Дъглас Лейтън до която и да е от банковите ни сметки или ценни книжа. Направи го незабавно!

Джейн Клозън затвори телефона, взе книгата в скута си и внимателно разгледа снимката на дома за сираци.

— Всичко е същото, като се изключи името на табелата — каза тя.

— Съжалявам — каза Сюзън тихо.

— Недейте. Дори когато Дъглас беше толкова състрадателен и грижовен, аз пак не можах да се освободя от тягостното чувство, че нещо с него не е наред.

Затвори книгата, погледна корицата и се засмя.

— Джери сигурно се обръща в гроба си — въздъхна тя. — Искаше фондацията да носи техните имена — нейното и на Александър. Пълното й име беше Виргиния Мари, и оттам Джери, както я наричаха всички. Глупачката беше забравила, че първата съпруга на Александър също се казваше Виргиния. И както виждам, младият Алекс ги е накарал да сложат снимката на родната му майка на всички книги на фондацията.

— Браво на него! — каза Сюзън и двете се засмяха.