Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (79)

78

— Аз съм доктор Сюзън и ви казвам довиждане до понеделник.

Червеният сигнал „в ефир“ над вратата на студиото угасна, когато Сюзън вдигна поглед към помещението с режисьорския пулт, където Джед сваляше слушалките си.

— Как мина? — попита тя тревожно.

— Добре. Голяма активност на слушателите. Ти си винаги на равнище, знаеш го, но си помислих, че днес беше особено добра. Някой каза ли нещо по-специално, което да те обезпокои?

Сюзън събра бележките си.

— Не, но съм ужасно разстроена.

Тонът на Джед се смекчи.

— Тези последни дни бяха тежки. Зная това. Но нещата започват да се оправят. Хей! Днес ти дойде в студиото двайсет минути преди началото, а сега идват събота и неделя.

Сюзън му направи физиономия.

— Много смешно — каза тя, бутна стола си назад и стана. — Чао до понеделник.

Щом Сюзън прекрачи прага на кабинета си, Джанет й подаде факсовете от Йонкърс.

— Обади се инспектор Санчес. Искаше да провери дали са пристигнали нормално. Странен човек. Каза да го държите в течение на всичко, което научите, иначе следващия път нямало да изчисти лазанята от вещественото доказателство, преди да го фотографира.

— Добре. Благодаря ти, Джанет. А, да, и поръчай обичайната чревоугодническа наслада за мен. Кажи им да побързат. Госпожа Прайс ще бъде тук след двайсет минути.

— Вече съм ви поръчала обяда, докторе — каза Джанет със скрит упрек в гласа.

„Днес май настъпвам всички подред“ — каза си Сюзън, докато влизаше в кабинета си. — „Първо Бинки, сега Джанет. Кой ли ще е следващия?“ Седна на бюрото си и извади факсовете на увеличените фотографии и ги сравни с пръстена, който беше получила от Джейн Клозън.

Фотографът очевидно се беше постарал, дори беше успял да направи няколко отлични снимки на надписа от вътрешната страна на халката. Точно според очакванията й — имаше поразително сходство между пръстена на фотографията и онзи, намерен сред вещите на Реджайна.

„Права съм — помисли си тя. — Толкова по въпроса за пръстените. Този, който ми даде госпожа Клозън, и другият от Тифани са изработени най-вероятно от един и същи човек, а това означава, че почти със сигурност и двата са били закупени от магазинчето за сувенири във Вилидж, за което ми спомена Тифани. Залагам си живота, че Тифани е била убита, защото ми разказа в ефир за мъжа, когото е видяла да купува такъв пръстен. Той е чул думите й и се е изплашил, че тя може да го разпознае.“

Джанет влезе в кабинета с торбичка от закусвалнята. Сложи я на бюрото и когато Сюзън остави тюркоазния пръстен, Джанет го взе и започна да го разглежда.

— Колко трогателно — каза тя, присвивайки очи, докато прочете надписа. — Мама обича старите песни и „Ти ми принадлежиш“ е една от любимите й.

И с нисък глас и съвсем леко фалшиво тя запя:

„Виж пирамидите край Нил.

Наслади се на залеза над тропически остров…“.

Спря за момент и после само изтананика следващите няколко такта.

— След това идва нещо за „тържищата на стария Алжир“, а накрая се споменаваха някакви „снимки и сувенири“. Не си спомням тази част, но песента наистина е хубава.

— Да, така е — съгласи се Сюзън разсеяно. Но думите продължаваха да звучат в съзнанието й. „Какво беше особеното в тях?“ — запита се тя. Взе обратно пръстена и го прибра в портмонето си.

Беше един без десет. Трябваше да се подготви за следващия си сеанс, но не искаше да чака до два часа, за да се обади на Мат Бауър, бившият приятел на Тифани, и да разбере къде точно във Вилидж се намира магазинчето за сувенири, откъдето бе купил пръстена.

Слушалката вдигна майката на Мат.

— Доктор Чандлър, синът ми е на работа. Ние вече разговаряхме с полицията. Много, много съжалявам за смъртта на Тифани, но тя няма нищо общо с моя син, който се е виждал с нея само няколко пъти. Тя просто не беше негов тип. Мои приятелки ми казаха за обажданията на Тифани до вашето предаване и трябва да ви заявя, че те бяха много смущаващи за Матю. Аз се обадих на Тифани вчера и я уведомих за предстоящата му сватба. В сряда вечерта гостувахме на семейството на неговата годеница — чудесни, изискани хора. Не зная какво биха си помислили, ако името на Матю се разчуе във връзка с този случай. Защо, аз…

Сюзън прекъсна потока обяснения.

— Госпожо Бауър, най-добрият начин да бъдете сигурни, че името на Матю няма да се замесва в тази история, е да го накарате да разговаря с мен неофициално. Къде мога да се свържа с него?

С неохота майката на Мат й съобщи, че той работи за Застрахователна компания „Метрополитън“ в центъра на Манхатън и й даде служебния му телефон. Сюзън позвъни, но й казаха, че Бауър е излязъл и не се очаква да се върне в офиса си преди три часа. Остави съобщение да й се обади спешно.

Докато ядеше супата с лъжица направо от картонената кутия, се обади Пийт Санчес.

— Сюзън, обаждам се, за да си в течение на събитията. Трябва да знаеш, че нещата започват да се изясняват. Този тип не само че заявил, че се връща в „Пещерата“, за да се разправи с Тифани, ами сега призна, че наистина е отишъл до паркинга на ресторанта. Твърди обаче, че се отказал и се махнал, защото някакъв човек обикалял наоколо.

— Може да казва истината — предположи Сюзън.

— Хайде, стига, Сюзън. Ти си била в окръжната прокуратура. Лошите момчета винаги пеят една и съща песен: „Кълна се, Ваша светлост. Онзи тип, дето го направи, отиде ната-а-ам“.