Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (31)

30

В Йонкърс двайсет и пет годишната Тифани Смит все още не можеше да повярва, че е успяла да се свърже със самата доктор Сюзън Чандлър и бе разговаряла с нея на живо, в ефир. Сервитьорка вечерна смяна в кварталния италиански ресторант „Пещерата“, тя беше известна с това, че никога не забравяше лице на клиент или поръчката му от предишния път. Имената обаче нямаха никакво значение, така че тя никога не си правеше труда да ги помни. Беше по-лесно да нарича всички „кукличка“ или „скъпи“.

Откакто съквартирантката й се омъжи, Тифани живееше сама в малък апартамент на втория етаж на една двуфамилна къща. Тифани Смит имаше навика да спи поне до десет всяка сутрин и после да слуша предаването на доктор Сюзън в леглото, докато се наслаждава на първата си чашка кафе.

Както самата тя казваше: „Когато вече не ходиш със стария си приятел, но още не си намерила някой нов, успокоително е да знаеш, че страшно много жени си имат проблеми с половинките си“. Почти болезнено слаба, с тупирани руси коси и тесни проницателни очи, Тифани имаше насмешлив поглед към живота, който допадаше на някои, а за други беше отблъскващ.

Вчера, когато чу жената, която нарече себе си „Карен“ да говори с доктор Сюзън за тюркоазния пръстен, който някакъв мъж й дал през време на туристическо пътуване по море, тя веднага си помисли за Мат Бауър, който й подари подобен пръстен. След като скъсаха, Тифани се опита да си даде вид, че текстът, гравиран от вътрешната страна, е глупав и твърде сантиментален, но всъщност не мислеше така.

Телефонното обаждане до доктор Сюзън тази сутрин бе в резултат на внезапен порив и почти веднага след това тя съжали за думите си. От думите й можеше да се подразбере, че Мат е стиснат, само защото пръстенът струваше десет долара. Всъщност беше хубав и Тифани мислено си призна, че се беше държала по този начин, само защото Мат я беше изоставил.

С напредването на деня Тифани все повече си мислеше за онзи следобед преди година, който прекара с Мат в Гринич Вилидж. В четири часа, когато се приготвяше за работа, като си тупираше косата и си слагаше грим, тя осъзна, че няма да си спомни името на магазинчето.

— Хайде да видим — каза тя гласно. — Първо отидохме във Вилидж за обяд в някакъв суши бар, после ходихме да гледаме онзи тъп филм, който според Мат бил страхотен и който аз се престорих, че харесах. Нито дума английски, само брътвежи. После се разхождахме, минахме покрай това магазинче за сувенири и аз казах: „Хайде да влезем“. После Мат ми купи подарък. „Тогава той все още се държеше така, като че ли ме харесваше — помисли си Тифани. — Опитвахме се да изберем между една месингова маймунка и миниатюрен Тадж Махал, а собственикът ни отдели колкото време ни беше нужно. Той беше зад стъкления щанд, където седеше и касовия апарат, когато влезе онзи изискан господин.“

Тя го забеляза веднага, защото току-що се бе извърнала от Мат, който беше избрал нещо друго и точно четеше етикетчето с обясненията защо е толкова специално. Човекът изглежда не ги забеляза, защото двамата стояха зад един транспарант с нарисувани върху него камили и пирамиди. Тя не можа да чуе какво каза мъжът, но собственикът извади нещо от стъклената витрина до касовия апарат.

„Клиентът си беше картинка“ — спомни си Тифани привлекателния мъж, който видя в магазина през този ден. Предположи, че той се движи сред хора, за които можеше само да чете по светските хроники във вестниците. „Не като типовете, дето се тъпчат в «Пещерата»“ — помисли си тя. Спомни си изненадата, изписана на лицето на мъжа, когато се обърна и я видя да стои там. А след като си тръгна, собственикът на магазина каза: „Този господин вече е купил няколко такива пръстена за своите приятелки. Може би ще искате да видите един“.

„Беше хубав“ — помисли си Тифани. Освен това знаеше, че Мат вижда по сумата, отметната на касовия апарат, че струва само десет долара, така че без да се притеснява можеше да му каже, че би искала да го получи.

„После собственикът ни показа гравирания надпис — спомни си Тифани. — Мат целият се изчерви и каза, че бил хубав, а аз си помислих, че може би този път съм срещнала момче, с което ще имам по-дълга връзка.“

Тифани подсили веждите си с молив и се пресегна за аркансила. „Но после ние двамата скъсахме“ — поклати тя тъжно глава. Тифани отправи пълен с копнеж поглед към тюркоазния пръстен, който пазеше в малка кутийка от слонова кост, която дядо й купил за баба й през време на сватбеното им пътешествие до Ниагарския водопад. Тя го извади, вдигна го и го погледна с възхищение. „Няма да го изпратя на доктор Сюзън — реши тя. — Кой знае? Може Мат някой ден да ми се обади. Може пък още да си няма постоянна приятелка.“

„Но аз обещах на доктор Сюзън, че ще й го изпратя — спомни си тя. — Какво да правя? Онова, от което изглежда тя се интересува, е къде се намира магазинчето. Тъй че вместо да й изпращам пръстена, може би просто трябва да се помъча да си спомня, за да й помогна. Май че от другата страна на улицата имаше някакъв порно магазин. Освен това съм сигурна, че беше само на две-три пресечки от спирката на метрото. Тя е достатъчно умна. С тази информация би трябвало да го намери.“

Успокоена, че е взела правилното решение, Тифани си сложи сините висящи обици. После седна и написа бележка на доктор Сюзън Чандлър, посочи къде, според нея, горе-долу се намира магазина и й обясни, защо възнамерява да задържи пръстена. Накрая подписа с: „Ваша искрена почитателка, Тифани“.

Вече закъсняваше, както обикновено, и не й остана време да пусне писмото в кутията.

По-късно се сети за този пропуск, докато стоварваше четири порции претоплена лазаня пред досадните клиенти в „Пещерата“.

„Дано си попарят устите“ — помисли си тя.

Докато си мислеше за клиентите, й хрумна една идея. На следващия ден, вместо да пише на доктор Сюзън, можеше просто да й се обади. Веднъж озове ли се в ефир, можеше да обясни, че иска да се извини за репликата си от предишния ден, че пръстенът бил евтин боклук. Казала го, само защото Мат й липсвал ужасно. Той бил толкова добро момче, би ли могла доктор Сюзън да й предложи начин как двамата да се съберат отново? Миналата година не беше отговорил на обажданията й, но тя беше сигурна, че той все още не излиза с друга.

Тифани проследи с удоволствие как един от клиентите й лапна хапка от лазанята си и после грабна чашата с вода.

„По този начин може да получа някой безплатен съвет от доктор Чандлър — помисли си тя. — Не е изключено майката на Мат или някоя тяхна приятелка да слуша и като му чуе името, да му каже. Може пък той да се почувства поласкан и да ми се обади.“

„Какво лошо има в това?“ — запита се Тифани, докато се обръщаше към една маса с ново настанили се клиенти — хора, чиито имена не знаеше, но разпознаваше безпогрешно, защото винаги й оставяха мизерен бакшиш.