Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (86)

85

Въпреки изтощението Сюзън не можа да спи добре. Три пъти се буди през нощта и се улови, че се вслушва във всеки звук, който би могъл да подскаже, че в апартамента има някой. Първия път имаше чувството, че е чула как външната врата се отваря. Беше толкова правдоподобно, че тя скочи и изтича до вратата само да установи, че всичко е наред. После, макар да се чувстваше малко глупаво, тя внимателно провери ключалките на прозорците във всекидневната, в кабинета си и после в кухнята. Върна се в спалнята, все още обсебена от усещането, че нещо не е наред, но решена да не затваря прозорците на спалнята.

„Аз съм два етажа над земята — каза си тя строго. — Ако спайдърмен не е в квартала, малко вероятно е някой да изпълзи по стената.“

Откакто си беше легнала, температурата беше спаднала рязко и в стаята беше почти мразовито. Тя дръпна завивките до брадичката си и си спомни съня, който я беше напрегнал толкова и накрая я беше накарал да се събуди. Присъни й се как Тифани излиза тичешком през една врата и се озовава в някакво слабо осветено място. Държеше тюркоазния пръстен и го подхвърляше във въздуха. После от мрака се появи ръка, която го грабна, а Тифани извика: „Не, не го вземай! Искам да го задържа. Може би Мат ще ми се обади“. После очите й се разшириха от ужас и тя изпищя.

Внезапно под напора на вятъра щорите на прозореца изтракаха. За момент осъзна, че трябва да стане и да затвори прозорците. Вместо това дръпна завивките още по-плътно до брадичката си и след броени минути вече спеше.

Втория път, когато се събуди, тя скочи в леглото, сигурна, че на прозореца има някой.

„Овладей се!“ — каза си тя, отново си оправи завивките и ги дръпна почти през глава.

Третия път беше в шест часа сутринта. Макар да беше спала, мисълта й беше останала будна и по някое време между прекъсванията в съня й, подсъзнанието й бе прехвърляло списъка на пасажерите на „Морска нимфа“. Беше го намерила в папката на Каролин Уелс и Джъстин Уелс й бе позволил да го вземе.

Когато се събуди, тя се сети, че Каролин бе написала името „Уин“ на един от дневните бюлетини на кораба. Уин почти сигурно беше мъжът, с когото тя е възнамерявала да отиде в Алжир, помисли си Сюзън.

Съвсем будна и без всякаква надежда да заспи отново, Сюзън реши, че кафето ще й помогне да проясни мисълта си. Взе си чашата в леглото, подпря се с възглавници и започна да изучава бюлетина на кораба. „Уин вероятно е умалено на нещо друго“ — реши тя. Като проверяваше последователно имената в списъка на пасажерите, тя търсеше Уинстън или Уинтроп, но сред пребиваващите на борда човек с такова име не фигурираше.

„Може и да е прякор“ — помисли си тя. Имаше пасажери с фамилни имена, които бяха евентуална възможност, включително Уин и Уинфри. Но и двамата бяха записани заедно със съпругите си.

В списъка бяха вписани твърде малко инициали на вторите имена и ако мъжът, с когото Каролин се бе запознала, имаше прозвище Уин заради второто си име, търсенето ставаше безпредметно.

Забеляза, че при семейните имената бяха подредени по азбучен ред. Като отхвърли всички, които със сигурност бяха брачни двойки, Сюзън изчете целия списък, проверявайки имената на мъжете, записани без жени. Първото име в списъка, най-вероятно на сам мъж, беше господин Оуен Адамс.

„Интересно“ — помисли си тя, след като провери целия списък; от шестстотин души на борда, самостоятелно бяха записани сто двайсет и пет жени и само шестнайсет мъже. Това значително стесняваше избора.

После й хрумна нещо друго: дали списъкът на пасажерите на „Габриел“ щеше да бъде сред вещите на Реджайна Клозън, запита се тя. И ако се окажеше така, беше ли възможно някой от тези шестнайсет мъже на „Морска нимфа“ да е бил пътник и на този кораб?

Сюзън отметна завивките и се отправи към банята. „Дори ако госпожа Клозън не е в състояние да ме приеме, ще я попитам за списъка на пътниците на «Габриел» — реши тя, — и ако е върнат с вещите на Реджайна, ще помоля за разрешение икономката й да ми го даде.“