Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (105)

104

Според плана Сюзън Чандлър щеше да мине по същата процедура, която бе приложил и при останалите. Щеше да завърже краката й един за друг, а ръцете отстрани, плътно до тялото; щеше да я овърже така, че като дойде на себе си и осъзнае какво става, да може да се погърчи малко — само колкото да й даде надежда, но не и да я спаси.

Докато омотаваше въжето около безчувственото й тяло, щеше да й обясни каква е причината за всичко. Беше обяснил и на останалите и макар че смъртта на Сюзън не беше част от първоначалния му план, а повече въпрос на целесъобразност, все пак тя заслужаваше да знае, че също е станала част от ритуала, който бе предприел, за да изкупи греховете на своята мащеха.

Стига да искаше, можеше да я убие с преспапието, само че не я беше ударил толкова силно. Само я зашемети и тя вече идваше на себе си. Без съмнение беше достатъчно в съзнание, за да схване онова, което имаше да й каже.

— Трябва да разбереш, Сюзън — започна той с назидателен тон, — аз никога нямаше да ти причиня зло, ако не се беше замесила. Всъщност, ти ми харесваш. Наистина. Ти си интересна жена и освен това си много умна. Което се оказа и твой недостатък, нали? Може би си твърде умна и ставаш опасна за самата себе си.

Започна да усуква въжето около ръцете й, като леко повдигаше тялото й. Тя лежеше на пода до бюрото си; той беше намерил възглавница и я беше подложил под главата й. Беше намалил осветлението. Обичаше приглушена светлина и когато беше възможно дори използваше свещи. Естествено, тук просто нямаше как.

— Защо трябваше да говориш за Реджайна Клозън в предаването си, Сюзън? Не беше твоя работа. Тя е мъртва от три години. Тялото й се намира на дъното на залива Каулуун. Някога виждала ли си залива Каулуун? Там страшно й хареса. Много е живописно. Всички тези стотици лодки с цели семейства, които живеят на тях, без изобщо да подозират, че там долу на дъното лежи една самотна дама.

Кръстоса няколко пъти въжето върху гърдите й.

— Хонг Конг е последната земна обител на Реджайна Клозън, но тя се влюби в мен в Бали. За една толкова умна жена бе невероятно лесно да я убедя да напусне кораба. Но ето какво се случва, когато сте самотни. Искате да се влюбите и изгаряте от желание да повярвате на някого, който ви обръща внимание.

Той започна да завързва краката й. Прекрасни крака. Макар че тя беше със сако и панталон, той чувстваше формата им, докато ги повдигаше, за да омотае въжето около тях.

— Баща ми също беше лесно подмамен, Сюзън. Не е ли забавно? Той и майка ми бяха мрачна, строга двойка, но когато почина, тя много му липсваше. Баща ми беше богат, но майка ми имаше много собствени пари. В завещанието си остави всичко на него, но е мислела, че той накрая ще ги припише на мен. Тя не беше сърдечен, мил или щедър човек, но по някакъв свой начин ме обичаше. Казваше ми, че трябва да стана като баща си — да печеля много пари, да бъда усърден и да придобия отлични умения за бизнес.

Той неволно затегна по-здраво въжето, докато си спомняше безкрайните лекции.

— Ето какво ми казваше майка ми, Сюзън. Казваше ми: „Алекс, един ден ти ще бъдеш мъж с огромно състояние. Трябва да се научиш да го съхраняваш. Един ден ще имаш деца. Възпитавай ги правилно. Не трябва да ги разглезваш“.

Беше застанал на колене до Сюзън и се надвеси над нея. Въпреки гнева, който се чувстваше в думите му, гласът му остана спокоен и овладян, а тонът приятелски.

— Аз имах по-малко джобни пари от всичките ми съученици и по тази причина никога не можех да излизам с другите. В резултат на това станах самотник. Научих се да се веселя сам. Театърът беше част от това. Приемах всяка роля, която ми даваха в училищните представления. Даже на третия етаж в нашата къща имаше напълно оборудван миниатюрен театър, единственият голям подарък, който получих, макар че той не беше от моите родители, а от един приятел на семейството, който забогатя, защото баща ми му дал съвет как да играе на борсата. Той ми каза, че мога да имам каквото си пожелая и аз си избрах театъра. Често представях цели пиеси съвсем сам. Играех всички роли. Станах много добър, може би достатъчно добър, за да бъда професионалист. Научих се да се превъплъщавам в когото си искам и овладях всички умения, които ми позволяваха да изглеждам и да звуча като героя, когото представлявах.

Сюзън долавяше над себе си познат глас, но главата й се пръскаше от болка и тя не смееше да отвори очи.

„Какво става с мен? — запита се тя. — Алекс Райт беше тук, но кой ме удари?“ Преди да изгуби съзнание, го беше зърнала за миг. Той беше с дълги сплъстени коси, носеше шапка и протрит анцуг.

После онова, което чуваше, стигна до съзнанието й и тя отвори очи. Лицето му беше само на сантиметри от нейното. Очите му блестяха, искрящи с онова безумие, което беше виждала у пациенти, които се държаха под ключ.

„Той е луд!“ — помисли си тя. Вече можеше да го познае — това бе Алекс — с тази сплъстена перука! Алекс в тези дрипави дрехи! Алекс, чиито очи бяха като остри късчета тюркоаз и се забиваха дълбоко в нея.

— Имам и покров за теб, Сюзън — прошепна той. — Макар че ти не беше една от самотните дами, реших, че трябва да го получиш. Съвсем същият е, какъвто носеха и останалите.

Той стана и тя видя, че държи в ръце дълъг найлонов чувал, подобен на онези, в които слагаха скъпите дрехи. „О, господи! Той ще ме удуши!“

— Извършвам го съвсем бавно, Сюзън. Това е любимата ми част. Искам да наблюдавам лицето ти. Искам да предчувстваш момента, когато въздухът ще свърши и ще започне последната битка. Затова ще го направя бавно и няма да те загръщам съвсем плътно. Така ще умираш по-дълго, поне няколко минути.

Той коленичи, повдигна краката й и плъзна найлоновия чувал под нея така, че долната част от тялото й остана вътре. Тя се опита да го изрита, но той се наведе над нея и впи поглед в очите й, докато го издърпваше нагоре, така че да закрие ханша, а после и кръста й. Съпротивата й беше безрезултатна и дори не му попречи да продължи да плъзга найлоновия чувал все по-нагоре по тялото й. Накрая, когато стигна до врата й, той спря.

— Разбираш ли, скоро след смъртта на майка ми, баща ми предприе пътешествие по море — обясни той. — На кораба срещнал Виргиния Мери Оуен, самотна вдовица, или поне така твърдеше. Беше като момиче, изобщо не приличаше на майка ми. Наричаше се „Джери“. Беше с трийсет и пет години по-млада от баща ми и много привлекателна. Той ми каза, че тя обичала да пее на ухото му, докато двамата танцували. Любимата й песен била „Ти ми принадлежиш“. И знаеш ли как си прекараха медения месец? Проследиха текста на тази песен, като потеглиха от Египет.

Сюзън наблюдаваше лицето на Алекс. В момента той очевидно беше погълнат от своя разказ. Но през цялото време ръцете му не преставаха да си играят с найлона и Сюзън знаеше, че всеки момент щеше да го дръпне над главата й. Помисли си да се разкрещи, но кой щеше да я чуе? Шансовете й да избяга бяха практически равни на нула. Тя беше съвсем сама с него в една, по всяка вероятност, съвсем пуста сграда. Дори Неда си беше тръгнала необичайно рано тази вечер.

— Моят баща беше достатъчно умен да накара Джери да подпише предбрачен договор, но тя ме ненавиждаше толкова силно, че направи всичко, на което беше способна, за да го убеди да основе фондацията и да не ми остави парите. Моята роля щеше да бъде аз да ги управлявам. Тя убеждаваше баща ми, че огромната заплата, която ще получавам, докато раздавам парите му, ще ми бъде предостатъчна. Тя му втълпяваше, че по този начин имената им ще бъдат обезсмъртени. Известно време той се противеше, но после отстъпи. Последното зрънце, което наклони везните в нейна полза беше резултат на собствената ми небрежност — Джери намери и даде на баща ми един доста инфантилен списък, който си бях направил. В него бях включил нещата, които исках да си купя веднага щом получех контрол над парите. Намразих я за това и се заклех пред себе си, че ще се разплатя с нея. Но тя умря веднага след баща ми и аз така и не дочаках своя шанс. Можеш ли да си представиш колко беше потискащо? Да я мразиш с такава страст и тя изведнъж да те лиши от удовлетворението да й отнемеш живота?

Сюзън изпитателно се взираше лицето му, както се бе навел над нея с този отвлечен поглед в очите.

„Той е абсолютно луд. Луд е и скоро ще ме убие. Точно както е убил всички останали!“