Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (48)

47

Въпреки че след развода си Емили Чандлър поддържаше членството си в уестчестърския кънтри клуб, тя не ходеше там много често от страх да не се натъкне на своята заместничка Бинки. Но тъй като обичаше голфа, а Бинки не, единствената реална опасност се криеше в някоя случайна среща. И понеже не искаше да се отказва от навика си да се среща там с приятели за обяд, Емили измисли начин да предотвратява подобни неприятни съвпадения.

Тя се обаждаше на управителя, осведомяваше се дали жената трофей се очаква и ако отговорът беше отрицателен, Емили си правеше резервация.

Така стана и в сряда, в резултат на което тя и Нан Лейк — нейна дългогодишна приятелка, чийто съпруг Дан редовно играеше голф с Чарлс, се уговориха да се видят в клуба за обяд.

Емили се беше облякла за срещата особено старателно. Винаги в дъното на съзнанието й се спотайваше надеждата — там случайно можеше да се окаже и Чарли. За този ден тя избра елегантен костюм от сако и панталон в синьо-бял пепит, който знаеше, че много отива на пепеляворусите й коси.

Тя осъзнаваше, че е крайно време да остави развода зад гърба си и да продължи да живее собствения си живот. В много отношения беше успяла да преодолее първоначалното негодувание и мъка от онова, което продължаваше да счита за предателство от страна на Чарли. Но и четири години по-късно продължаваше да се буди понякога през нощта и да лежи часове наред с широко отворени очи — вече не гневна, а безкрайно тъжна заради спомена, колко дълго те двамата с Чарли бяха щастливи заедно — истински щастливи.

„Забавлявахме се“ — каза си тя, докато се приготвяше да тръгне за клуба. Включи алармената система на къщата, която беше купила след раздялата. „Винаги се чувствахме добре заедно. Двамата с Чарли се обичахме. А аз изобщо не си позволявах да се отпусна — поддържах тялото си в отлична форма.“

Емили се качи в колата си. „За бога — възкликна тя мислено, — какво го накара да се промени за една нощ? Какво го накара да захвърли съвместния ни живот?“

Чувството за изоставеност беше толкова болезнено, че тя си даваше сметка — щеше да й бъде по-лесно ако Чарли-Чарлс беше умрял, вместо да я напуска. Но мъчителен или не, фактът си беше факт и тя знаеше, че Сюзън го подозира и проявява разбиране.

Нямаше представа какво би правила без Сюзън. Чувстваше подкрепата й от първия ден, още когато въобще се съмняваше, че ще има сили да продължи. Процесът беше дълъг, но сега вече почти беше възвърнала увереността си, че ще успее да се справи и сама.

Беше последвала съвета на Сюзън да си набележи това, което винаги е искала да прави и после да пристъпи към действие. Като резултат започна работа на доброволни начала в болницата, а тази година вече беше и основен спомоществовател. Предишната година участваше активно в кампанията за преизбирането на губернатора.

Само една своя дейност беше запазила в тайна, не беше казала дори и на Сюзън, вероятно защото за нея тя беше най-важното от всичко до момента. Беше започнала доброволно сътрудничество към една болница за деца с хронични заболявания.

За нея това беше изживяване, което й носеше истинско удовлетворение, а й помагаше и да огледа нещата в перспектива. Напомняше й за старата пословица, в която имаше толкова истина: „Жалиш някой, дето няма обувки, докато не срещнеш друг, дето няма крака“.

След сутрините в болницата се прибираше вкъщи и си казваше, че всеки божи ден трябва да си повтаря колко е добре.

Тя пристигна в клуба преди Нан и се запъти направо към масата. Чувстваше се много виновна от неделя, четиридесетгодишнината от брака й с Чарли. Беше безкрайно потисната, отчаяна и обсебена изцяло от собствените си емоции. Знаеше, че беше разстроила Сюзън със сълзливите си изблици в събота, а после Дий влоши нещата още повече, като заяви на Сюзън, че тя просто няма представа какво означава да загубиш някого.

„Сюзън много добре разбира всичко, макар че Дий не иска да си го признае — каза си Емили. — По времето, когато с Чарли се разделихме, Дий беше в Калифорния с Джак, безкрайно заета и щастлива. Сюзън първо трябваше да се справи с предателството на Джак, а после застана до мен и ми беше истинска опора. Освен това, откакто Бинки се появи на сцената, Чарли вече нямаше време за нея, което сигурно й е причинило болка, защото до този момент тя неизменно бе татковото момиче.“

— Това ти ли си или се намираме в света на сънищата? — разнесе се закачлив глас.

— Нан! — Емили скочи и прегърна приятелката си. — Да, мисля, че аз съм.

Тя отправи към Нан поглед, изпълнен с обич.

— Изглеждаш страхотно!

Беше истина. На шейсет години Нан, слаба брюнетка с фини черти и елегантна фигура, продължаваше да бъде красива жена.

— Ти също — отвърна възторжено Нан. — Да си го кажем направо, Ем. Все още ни бива.

— Справяме се — съгласи се Емили. — Остаряваме красиво и не прекалено бързо.

— И така, липсвах ли ти? — попита Нан. Тя беше заминала за Флорида с болната си майка за повече от месец и се беше върнала едва предишната седмица.

— Знаеш, че е така. Имах няколко доста тягостни дни — довери й Емили.

Решиха този ден да забравят за калориите. Чаша шардоне и солиден сандвич със студено месо бяха подходящият избор и за двете.

Виното пристигна и сериозните клюки започнаха. Емили разказа на приятелката си колко тъжна се е чувствала в неделя.

— Онова, което действително ме засегна, беше, че Трофейчето направи този прием точно на четиридесетата ни годишнина… И Чарли й го позволи.

— Знаеш, че съвсем не е било случайно — отвърна Нан. — Това е толкова типично за Бинки. Трябва да ти призная, че дори аз минах на приема за малко. Само че не видях Сюзън. Очевидно си беше тръгнала преди това. Предполагам, че се е появила само за малко.

Имаше нещо в гласа на Нан, което издаваше притеснение. Не се наложи Емили да чака дълго, за да разбере какво е.

— Ем, между другото, може би няма значение, но Бинки не понася Сюзън. Тя знае, че именно Сюзън убеди Чарлс да отиде на почивка сам, за да може да обмисли нещата на спокойствие веднага, след като беше казал, че иска развод. Няма никакво значение, че в крайна сметка Бинки си получи мъжа, но тя никога няма да й прости.

Емили кимна.

— Тя обаче изглежда харесва Дий. Тъй че Бинки покани Алекс Райт на приема, за да могат двамата да се запознаят. Само че Дий не била там, когато Алекс пристигнал, и в крайна сметка той си бъбрил дълго със Сюзън, и от това, което чувам, тя го е очаровала. Това с положителност не е влизало в плановете на Бинки.

— Което означава…?

— Че ако случайно Алекс се обади на Сюзън и двамата започнат да излизат, тя трябва да е наясно, че Бинки ще направи всичко, за да осуети една евентуална връзка. Бинки обича да настройва хората един срещу друг. Тя е превъзходен манипулатор.

— Като казваш „да настройва хората един срещу друг“, имаш предвид Сюзън и Дий?

— Точно така. За да е толкова бясна Бинки, значи Алекс Райт много категорично е изразил предпочитанието си към Сюзън. Защото, повярвай ми, тя наистина беше бясна. Разбира се, аз изобщо не познавам Алекс добре. Чувам, че не си падал много по приемите, но зная със сигурност, че фамилна фондация „Райт“, която той ръководи, е направила безброй добрини, и докато някои хора с такова наследство като неговото се отдават на разточителен живот, той очевидно е достатъчно сериозен за важните неща. Всъщност, Алекс е точно типът мъж, с който бих искала Сюзън да се обвърже — след като не можах да ги събера с Боби.

Боби беше най-големият син на Нан. Той и Сюзън бяха приятели от деца, но никога не бяха проявявали романтични чувства един към друг. Боби вече беше женен, но Нан продължаваше да се шегува с факта, че те двете с Ем пропуснали шанса да имат общи внуци.

— Иска ми се и Сюзън, и Дий да срещнат мъжа, с когото да се чувстват щастливи — каза Емили, изпитвайки неудобство от мисълта, че и без да е подтиквана от Бинки, Дий с охота би тръгнала след Алекс Райт, стига той да събуди интереса й.

Освен това си даваше сметка, че Нан деликатно, но съвсем съзнателно подхвана този въпрос. Искаше да й намекне, че Сюзън трябва да бъде уведомена за плановете на Бинки, а Дий да бъде предупредена да остави Алекс Райт на мира.

— А сега клюката, която действително ще те заинтригува — каза Нан, приведе се към своята приятелка и се озърна, за да се убеди, че сервитьорът не е наоколо.

— Чарли и Дан играха голф вчера. Чарли възнамерява да се пенсионира! Очевидно Управителният съвет на „Банистър Фудс“ се нуждае от по-млад председател и изпълнителен директор и от известно време правят сондажи да му предложат солидна компенсация, за да се пенсионира. Чарли казал на Дан, че предпочита да напусне достойно и по собствено желание, вместо да остане и много скоро да го принудят да се оттегли. Но има един проблем: когато засегнал темата пред Бинки, тя получила пристъп. Казала, че да живееш със съпруг пенсионер, е все едно да имаш пиано в кухнята. Което в превод за мен означава „хем безполезно, хем пречи“.

Нан млъкна и се облегна назад. После, повдигайки вежди, за да подсили ефекта, тя продължи:

— Смяташ ли, че в рая настъпва смут?