Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- You Belong to Me, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Людмила Левкова, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Еми (2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013 г.)
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Нежни убийства
Американска. Първо издание
ИК „Кронос“, София, 1998
Редактор: Красимира Маврова
ISBN: 954-8516-41-1
История
- — Добавяне
92
Памела Хейстингс пристигна в болницата „Ленъкс Хил“ в неделя по обяд и се отправи по вече познатите коридори към чакалнята на интензивното отделение. Както очакваше, тя намери там Джъстин Уелс, който вече седеше в залата. Изглеждаше раздърпан, небръснат и полузаспал.
— Не си ли си ходил вкъщи снощи? — попита тя укорително.
Той я погледна с кървясали очи.
— Не можах. Казаха ми, че се е стабилизирала, но аз продължавам да се страхувам да я изоставя дори за миг. Въпреки че отново престанах да влизам в стаята й. Впечатлението тук е, че в петък след обяд Каролин е започнала да излиза от кома, после вероятно си е спомнила какво се е случило с нея и паниката и ужасът са я тласнали обратно в безсъзнание. Само че остана на себе си достатъчно дълго, за да каже: „Не… моля… не! Джъстин“.
— Ти знаеш, че това не означава непременно „Моля те, не ме блъскай под камиона, Джъстин!“ — каза тя, след като се настани до него.
— Кажи го на ченгетата. И на лекарите, и на сестрите тук. Кълна ти се, само да се опитам да се приближа до Каролин и те всички се държат така, сякаш очакват да ме видят как дърпам шалтера.
Пам забеляза, че той конвулсивно свива и отпуска ръце.
„На ръба е на нервен срив“ — помисли си тя.
— Поне видя ли се снощи с доктор Ричардс? — попита тя.
— Да, отидохме до близката закусвалня.
— И как мина?
— Беше от полза. Давам си сметка, че е трябвало да остана при него преди две години. Чувала ли си онова старо стихче, Пам?
— Кое?
— „Заради падналия гвоздей, губи се подковата, заради падналата подкова губи се конят, а заради падналия кон губи се ездачът“ или нещо подобно.
— Джъстин, не говориш смислено.
— Напротив. Ако се бях оправил тогава, нямаше да реагирам така рязко, когато Каролин се обади за онзи мъж, когото срещнала на кораба. Ако не я бях разстроил с телефонното си обаждане, тя може би щеше да спази уговорката си с доктор Чандлър. А това означава, че щеше да се качи в такси пред апартамента и нямаше да тръгне пеша към пощата.
— Джъстин, престани! Ще се побъркаш с това твое „ако“.
Тя хвана ръката му.
— Не ти си причината за това ужасно нещо и вече трябва да престанеш да се обвиняваш.
— Точно това ми каза и доктор Ричардс — „Престанете!“.
Джъстин се закашля и се наведе напред, за да скрие сълзите в очите си.
Памела го прегърна и приглади назад косата му.
— Имаш нужда да излезеш навън, Джъстин. Ако останем тук по този начин, хората ще започнат да ни одумват — прошепна му тя нежно.
— Не ми казвай, че и Джордж ще има за какво да ме обвинява. Той кога се прибира?
— Тази вечер. А сега искам да си отидеш у вас. Легни си, спи поне пет часа, после си вземи душ, обръсни се, преоблечи се и тогава ела отново. Когато Каролин дойде в съзнание, тя ще има нужда от теб, а ако те види такъв, ще се запише за друго пътешествие.
Памела затаи дъх, като мислено се молеше да не е отишла твърде далеч, но накрая беше възнаградена с тих смях.
— Страхотна си — каза Джъстин.
Тя го изпрати до асансьора. На тръгване го накара да надзърне при Каролин. Полицаят ги последва в стаята.
Джъстин взе ръката на своята съпруга, целуна дланта й и затвори пръстите й около мястото, което бе докоснал с устни. Не й каза нищо.
Когато вратата на асансьора се затвори зад него, Памела тръгна обратно към чакалнята, но бе спряна от дежурната сестра.
— Тя пак каза нещо, точно след като вие излязохте.
— И какво каза? — попита Памела, като почти се страхуваше от отговора.
— Същото. „Уин, о, Уин“.
— Направете ми тази услуга, не го казвайте на съпруга й.
— Няма. Ако попита, ще му обясня, че тя се опитва да говори, а това е добър признак.
Памела прекоси чакалнята и отиде до обществените телефони. Преди да тръгне за болницата й се беше обадила Сюзън Чандлър и й беше обяснила, че се опитва да открие името „Уин“ в списъка на пасажерите на „Морска нимфа“.
„Кажете им да слушат внимателно, ако Каролин се опита отново да каже това име. Може би този път ще го произнесе по-ясно. Уин вероятно е прякор или умалително от Уинстън или Уинтроп.“
Сюзън не си беше вкъщи, затова Памела остави съобщение на телефонния секретар:
— Каролин отново се опита да говори. Но всичко, което каза, бе обичайното „Уин, о, Уин“.