Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (97)

96

В понеделник сутринта Крис Райън обичаше да отива рано на работа. Неделите бяха за домашните и обикновено поне две от шестте му деца заедно със семействата си се отбиваха да посетят него и съпругата му и оставаха за вечеря.

Предния ден беше изключително натоварена неделя и като резултат Крис отключи кабинета си в 8:20 сутринта. Незабавно провери съобщенията и намери няколко, които изискваха бърза реакция. Първото беше оставено в събота от източник в Атлантик Сити и съдържаше интересна информация за Дъглас Лейтън. Второто беше от Сюзън Чандлър.

„Крис, Сюзън е. Обади ми се веднага“ и толкова.

Тя вдигна още при първото позвъняване.

— Крис, попаднала съм на нещо и имам нужда да ми направиш проверка за двама души. Единият е бил пасажер на пътническия кораб „Габриел“ преди три години; другият е пътувал на туристически кораб „Морска нимфа“ преди две години. Проблемът е, че според мен това е един и същи човек. Ако съм права, говорим за сериен убиец.

Крис бръкна в горния си джоб за химикал и грабна лист хартия.

— Давай имената и датите.

Когато ги чу, той изкоментира:

— И двете от средата на октомври. Туристическите кораби правят ли отстъпка по това време?

— Датите са на заден план в съзнанието ми, Крис — каза му Сюзън. — Но ако средата на октомври е част от модела, тогава някоя жена в момента се намира в смъртна опасност.

— Моите момчета от ЦРУ могат да направят бързо проучване. А, Сюзън, май твоят Дъг Лейтън здраво е загазил. Миналата седмица е загубил огромна сума на масите в Атлантик Сити.

— Какво имаш предвид, като казваш „огромна сума“?

— Към четиристотин хиляди долара. Надявам се, че си има богата леля.

— Бедата е, че само той смята така.

Сумата от четиристотин хиляди я стресна. Човек, който може да си позволи такива загуби, наистина е в голяма беда. Освен това можеше да бъде отчаян и опасен.

— Благодаря ти, Крис — каза Сюзън. — Пак ще се чуем.

Тя затвори телефона и погледна часовника си. Преди да отиде в студиото, щеше да има време за кратко посещение при госпожа Клозън.

„Тя трябва да разбере за Лейтън незабавно — помисли си Сюзън. — Ако дължи толкова много пари на комарджии, той ще бъде принуден да ги погаси веднага, а мястото, където неминуемо ще потърси изход, е благотворителна фондация «Клозън».“