Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (24)

23

Беше една от онези златисти октомврийски утрини, които понякога следваха особено мразовит ден. Въздухът лъхаше на свежест и всичко сякаш искреше. Доналд Ричардс реши да се наслади на утрото, като измине пеша разстоянието между Сентръл Парк Уест и Осемдесет и осма улица и студиото WOR на Четиридесет и първа и Бродуей.

Сутринта беше приел един пациент — петнайсетгодишният Грег Крейн, който бил заловен, докато влизал в съседски дом. Когато в полицията разпитали Крейн, той си признал, че е ограбил още три къщи в изискания район Уестчестър, Скарсдейл, където живееше.

„Това е дете, което си има всичко, но краде и съсипва вещите на другите очевидно само заради тръпката“ — разсъждаваше Ричардс, докато вървеше с енергична крачка по тротоара покрай парка. Смръщи се при мисълта, че Крейн започва да пасва на профила на един от онези престъпници, родени без съвест.

„Грешката очевидно не е в родителите“ — помисли си той, докато кимаше разсеяно на един съсед, който си правеше кроса в неговата посока. Поне от онова, което беше видял и проучил за тях, можеше да заключи, че са добри и грижовни родители.

После мислите му се насочиха към Сюзън Чандлър. Тя беше работила като прокурор в съд за малолетни; би било интересно да се чуе мнението й за момче като Крейн. „Всъщност, би било интересно да се разбере какво мисли по куп въпроси“ — реши Ричардс, докато заобикаляше по Кълъмбъс Съркъл.

Пристигна двайсет минути преди началото на предаването и служителката на рецепцията му каза, че доктор Чандлър е на път и че той може да изчака в зеления салон. В коридора се сблъска с продуцента Джед Гини.

Гини го поздрави набързо и вече се готвеше да отмине, когато Ричардс го спря.

— Забравих да ви помоля за запис от вчерашното предаване. Нужен ми е за архива — каза той. — С удоволствие ще си платя, разбира се. Всъщност, бихте ли могли да запишете и днешното предаване?

Гини сви рамене.

— Разбира се. Аз точно сега ще правя запис на вчерашното предаване за един човек, който ни се обади по телефона. Каза, че го искал за майка си. Хайде, елате, ще направим един и за вас.

Ричардс го последва в звукозаписното студио.

— Останах с впечатлението, че този човек се чувства нелепо заради молбата си — продължи Гини, — но по негови твърдения майка му никога не пропуска да слуша Сюзън.

Той вдигна плика, върху който вече беше написал точния адрес на получателя.

— Защо това име ми звучи познато? Мъчех се да си спомня къде съм го чувал.

Доналд Ричардс предпочете да не му отговори, но с усилие успя да скрие изненадата си.

— Можете ли да пуснете двете ленти едновременно?

— Разбира се.

Докато гледаше как ролките се въртят, Доналд Ричардс се върна мислено към единственото посещение, което бе направил при него Джъстин Уелс. Беше обичайният проучвателен сеанс и Уелс повече не се появи.

Ричардс си спомни, че се беше обадил на Уелс, за да го убеди да се подложи на лечение — макар и при някой друг. Категорично му заяви, че има нужда от помощ, голяма нужда от помощ.

След като вече беше направил нужния жест, Ричардс изпита огромно облекчение. Поради много лична причина беше по-добре да избягва контакти с Джъстин Уелс.