Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (45)

44

Сюзън не можа веднага да се свърже с Памела Хейстингс. Обади се в кабинета й в Колумбийския университет, но й казаха, че доктор Хейстингс едва ли ще се появи преди единайсет. Първият й час по график бил в 11:15.

„Шансът е да се отбие в «Ленъкс Хил» да посети Каролин Уелс“ — помисли си Сюзън. Вече беше девет и петнайсет, тъй че беше малко вероятно да завари Памела там. Затова остави съобщение с молба доктор Хейстингс да й се обади в кабинета по което и да е време след два часа, като недвусмислено подчерта, че би искала двете да разговарят по твърде поверителен и спешен въпрос.

Когато пристигна в студиото само десет минути преди началото на предаването, Сюзън отново прочете неодобрение в очите на Джед Гини.

— Знаеш ли, Сюзън, в най-скоро време… — започна той.

— Зная. В най-скоро време ще започнете без мен и това няма да свърши добре. Дефект на характера, Джед. Подреждам нещата прекалено плътно едно след друго във времето. Ако мислиш, че си спестявам укорите сама на себе си.

Джед се покашля и завъртя неодобрително глава.

— Отби се твоят вчерашен гост доктор Ричардс. Искаше да си прибере касетите с предаванията, в които е участвал. Предполагам, че просто е изгарял от нетърпение да си ги пусне отново и да се чуе колко е добър.

„Ще го видя тази вечер — помисли си Сюзън. — Можех да му ги отнеса. За какво толкова е бързал?“, запита се тя. После, осъзнавайки, че в момента няма никакво време да се тревожи за каквото и да било, тя отиде в студиото. Взе си бележките за предаването и сложи слушалките.

Когато тонрежисьорът обяви трийсет секунди до включване в ефир, тя каза бързо:

— Джед, помниш ли онова обаждане на Тифани вчера? Не очаквам да позвъни отново, но ако го направи, моля те, непременно запиши телефонния й номер, когато съобщава данните си.

— Добре.

— Десет секунди — предупреди тонрежисьорът.

В слушалките си Сюзън чу: „А сега останете с Питайте доктор Сюзън“, след което прозвуча кратък музикален пасаж. Тя пое дълбоко въздух и започна:

— Здравейте, аз съм доктор Сюзън Чандлър. Днес започваме направо с телефонните обаждания, за да отговорим на въпросите, които ви занимават, така че, позвънете ни. Може би заедно ще можем да решим какво ви безпокои във връзка с бъдещето.

Както обикновено времето мина бързо. Някой от обажданията бяха тривиални.

— Доктор Сюзън, в офиса ми има една жена, която направо ме влудява. Ако си сложа нов тоалет, все ме пита откъде съм го купила и няколко дни по-късно се появява с абсолютно същата дреха. Това се е случвало поне четири пъти.

— Очевидно тази жена има проблеми със себереализацията, но това не означава, че те трябва да станат и ваши. Собственият ви проблем има едно просто и незабавно решение — просто не й казвайте откъде си купувате тоалетите.

Други обаждания разискваха доста сложни ситуации.

— Трябваше да дам деветдесетгодишната си майка в старчески дом — каза една жена с унил глас. — Убийствено беше да го сторя, но физически тя е абсолютно безпомощна. А сега не иска да говори с мен. Изпитвам такова чувство за вина, че започвам да ставам неадекватна.

— Дайте й малко време да свикне — предложи Сюзън. — Посещавайте я редовно. Не забравяйте, че тя иска да ви вижда, дори и да твърди обратното. Кажете й колко много я обичате. Всички ние имаме нужда да знаем, че сме обичани, особено ако ни е страх, а в момента тя се чувства именно така. И най-вече, престанете да се терзаете.

„Проблемът е, че някои от нас живеят твърде дълго — помисли си Сюзън тъжно, — докато други, като Реджайна Клозън, а може би и Каролин Уелс, си отиват твърде рано.“

Времето на предаването вече изтичаше, когато тя чу Джед да съобщава:

— Сюзън, следващата слушателка на телефона е Тифани от Йонкърс.

Сюзън вдигна поглед към помещението на тонрежисьора — Джед й кимаше, че ще запише телефонния номер на Тифани от личните й данни.

— Тифани, радвам се, че се обаждаш и днес — започна Сюзън, но бе прекъсната, преди да успее да продължи.

— Доктор Сюзън — каза Тифани бързо, — едва набрах смелост да ви се обадя, защото може и да ви разочаровам. Разбирате ли…

Сюзън изслуша унило очевидно изрепетираната реч за причината, поради която Тифани не можела да й изпрати тюркоазния пръстен. Звучеше почти като прочетен текст.

— Тъй че, както ви казах, доктор Сюзън, много се надявам да не съм ви разочаровала, но той ми е скъп спомен. Освен това ми е подарък от Мат, бившият ми приятел, и по някакъв начин ми напомня за всички чудесни мигове, които сме преживели заедно.

— Тифани, бих искала да ми се обадите в кабинета ми — каза бързо Сюзън и след това получи усещане за deja vu. Не беше ли казала същите тези думи на Каролин Уелс четиридесет и осем часа по-рано?

— Доктор Сюзън, аз няма да променя решението си относно пръстена — отвърна убедено Тифани. — И ако нямате нищо против, искам да ви кажа, че работя в…

— Моля, не споменавайте името на своя работодател — заяви твърдо Сюзън.

— Работя в „Пещерата“ — най-хубавият италиански ресторант в Йонкърс — довърши предизвикателно Тифани, почти викайки.

— Минаваме на реклами, Сюзън — излая Джед в слушалките й.

„Сега поне зная как да я открия“ — помисли си Сюзън унило, докато почти автоматично казваше:

— А сега кратко съобщение от нашите спонсори…

Когато програмата свърши, тя отиде при режисьорския пулт. Джед беше записал телефона на Тифани на гърба на един плик.

— Създава впечатление за глупава, но се изхитри да пусне безплатна реклама на шефа си — отбеляза той кисело. — Знаеш, че преследването на лични облаги в програмата е абсолютно недопустимо.

Сюзън сгъна плика и го пусна в джоба на сакото си.

— Притеснява ме фактът, че Тифани очевидно е сама и търси начин да се събере отново със стария си приятел. Създава впечатление за болезнена уязвимост. Я си представи, че някой откачен е слушал предаването и реши да се възползва от нея?

— Смяташ ли да се свържеш с нея заради пръстена?

— Да. Просто искам да го сравня с онзи на Реджайна Клозън. Знам, че е малко вероятно да са от едно и също място, но не мога да бъда сигурна, преди да съм проверила.

— Сюзън, този тип сувенирни пръстени са безкрайно евтини, както и магазинчетата, в които се продават. Собствениците твърдят, че са ръчна изработка, но на кого ги разправят? За десет долара? Изключено. Трябва да си глупак, за да го повярваш.

— Сигурно си прав — съгласи се Сюзън. — Освен това… — започна тя и после се спря. Канеше се да сподели с Джед подозрението си, че намиращата се в критично положение след злополуката съпруга на Джъстин Уелс може би ще се окаже мистериозната „Карен“.

„Не — каза си тя, — по-добре да изчакам и да видя къде ще ме отведе получената информация.“