Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (75)

74

В петък сутринта Крис Райън се настани в своя древен въртящ се стол и започна да проучва предварителните данни за Дъглас Лейтън, които беше получил от източниците си.

Първата информация съвпадаше — образованието на Лейтън беше точно такова, каквото го описваше самият той. Очевидно не беше от онези, които твърдяха, че са завършили колеж, който са виждали само на картинка. Следващата подробност обаче, подсказваше недвусмислено на Крис, че около Лейтън има нещо неясно — след завършване на правния колеж Лейтън беше заемал четири различни поста и макар че имаше всички качества, които гарантираха, че от него ще излезе добър съдружник, това не беше станало.

Крис повдигна вежди, когато прочете описанието на заеманите от Лейтън длъжности в момента. Лейтън определено се намираше на ключови позиции. Попечителството в Благотворителна фондация „Клозън“ предлагаше големи възможности и перспективи и беше твърде привлекателен пост, особено когато Хюбърт Марч, който явно се държеше с Лейтън като със сигурен наследник, се оттеглеше в пенсия.

„Според това, което Сюзън ми каза, той се радва и на благоволението на госпожа Клозън“ — добави мислено Райън.

Докато разучаваше доклада, Крис си отбеляза някои точки за по-нататъшно разследване. Натрапваше се един особено важен момент: за човек, на когото се плаща, за да съхранява и едновременно с това да харчи впечатляващи суми, Лейтън изглежда притежаваше абсурдно малко лични средства.

— Как така? — измърмори на себе си Крис. — Става въпрос за мъж над трийсет и пет години без почти никакви спестявания. Работил е за престижни компании с добро заплащане, а по нищо не личи. Колата му е на изплащане; апартаментът под наем. Текущите сметки стигат колкото да покриват месечните му разходи. Не е отразено да има някакви спестявания.

„Какво прави Лейтън с парите си? — запита се той. — Може пък да е наркоман. Ако е така, шансовете му са като при повечето наркомани — да намери някакъв начин да се издържа, а при това положение очевидно не разчита единствено на заплатата си.“

Крис се усмихна мрачно. Дотук вече имаше достатъчно неясни моменти, които да оправдаят едно по-изчерпателно разследване. Обичаше мига, в който надушваше следата и започваше преследването.

„Ще се обадя на Сюзън — реши той. — Тя държи да е информирана за всичко от самото начало. И може би ще изпита известно удовлетворение, че се е оказала права. Що се отнася до Дъг Лейтън, има нещо гнило в Дания.“