Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (37)

36

Памела остана с Джъстин Уелс в чакалнята на интензивното отделение на болницата „Ленъкс Хил“ почти до полунощ, когато един лекар излезе и ги подкани да напуснат.

— Състоянието на съпругата ви се стабилизира — каза той на Джъстин. — Оттук нататък може да не се промени със седмици. Няма да й направите услуга, ако самият вие се разболеете.

— Опитвала ли се е да каже още нещо? — попита Джъстин.

— Не. Скоро няма да се случи. Поне докато се намира в кома.

„Джъстин звучи така, сякаш го е страх, че тя може да заговори“ — помисли си Памела, а после реши, че е ужасно изморена и най-вероятно собственият й мозък й погажда номера. Хвана Джъстин за ръка.

— Тръгваме — заяви тя делово. — Ще вземем такси и ще те оставя у вас.

Джъстин Уелс кимна и като послушно дете я остави да го изведе навън. По време на краткото пътуване не каза нищо, само седя приведен напред, стиснал здраво ръце, с оборена глава, сякаш силното му тяло беше останало без капчица сила.

— Пристигнахме, Джъстин — каза Памела, когато таксито спря и портиерът му отвори вратата, за да слезе.

Той се обърна и я изгледа с угаснал поглед.

— Всичко това е моя грешка — каза той. — Аз се обадих на Каролин малко преди злополуката. Зная, че я разстроих. Може би тя не е обърнала внимание на движението. Ако умре, ще се чувствам така, все едно аз съм я убил.

Преди Памела да успее да отговори, той слезе от таксито.

„Но какво можех да му кажа? — запита се тя. — Ако Джъстин е превключил на някое от ревнивите си или подозрителни настроения, когато се е обадил, тогава Каролин със сигурност е била разсеяна и разстроена, когато е излязла.“

„Но тя не би могла да направи тази глупост да му покаже тюркоазния пръстен и да му разкаже за мъжа, който й го бе подарил, нали? И защо, за бога, той ще иска запис на предаването «Питайте доктор Сюзън»?“ — недоумяваше тя. В това нямаше никакъв смисъл.

Докато таксито изчакваше зад една кола, опитвайки се да паркира, в съзнанието на Памела изникна друг сценарий. Възможно ли беше старицата по телевизията да е права и Каролин наистина да е била блъсната? И ако е така, опитваше ли се Джъстин да убеди околните, че тя е била разсеяна и не е видяла камиона?

Тогава Памела си спомни нещо — нещо, което бе пропуснала по онова време. Преди две години, преди да тръгне на онова пътуване с кораб, Каролин беше казала: „Подозрителността на Джъстин е толкова болезнена, че понякога се страхувам от него“.