Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (59)

58

Рано сутринта в четвъртък Памела Хейстингс се отби в болницата да посети Каролин Уелс с надеждата, че ще я завари много по-добре. Вместо това научи, че състоянието й е останало непроменено.

— Тя пак произнесе това „Уин“ — каза Гладис, старшата сестра от сутрешната смяна. — Само че сега звучеше повече като, „О, Уин“, сякаш се опитваше да му каже нещо.

— Гладис, съпругът й чу ли я да изрича това име?

— Не, той не е идвал от вчера следобед.

— Не е идвал? — Памела беше шокирана. — Знаеш ли дали не се е обаждал? Да не е болен?

— Нямаме никаква вест от него.

— Но това е абсурд — промълви Памела по-скоро на себе си, отколкото на сестрата. — Аз ще му се обадя. Мога ли да надзърна при Каролин?

— Разбира се.

Онази част от лицето на Каролин Уелс, която не беше скрита от превръзките, днес изглеждаше още по-отекла и посиняла от вчера. Памела все още не можеше да приеме, че тази жена, цялата в бинтове, опасана с тръбички и системи, беше нейната красива и жизнена приятелка.

Ръцете на Каролин лежаха върху завивките. Памела вплете пръсти в тези на приятелката си и забеляза, че семплата й брачна халка липсва. Това я накара да си спомни, че Каролин мразеше да носи много бижута. Няколко хубави игли за костюми, два-три чифта обеци и перлената огърлица от баба й бяха всичко, което я беше виждала да носи.

— Каролин — промълви тя тихо. — Аз съм, Пам. Просто исках да видя как си. Всички питат за теб. Само да се почувстваш добре и ще имаш много гости. Вики, Лин и аз планираме голямо празненство по случай твоето оздравяване. Шампанско, черен хайвер, пушена сьомга. Каквото ти дойде наум. Бандата на четиримата знае как да празнува, нали?

Пам беше наясно, че си приказва просто ей така, но й бяха казали, че не е изключено Каролин да я чува. Не желаеше да говори за Джъстин. Даже й мина през ума, че ако наистина той е блъснал Каролин пред онзи камион и тя го знаеше, може би гласът му или дори присъствието му биха я изпълнили с ужас.

„Но аз не знам как да постъпя — помисли си Пам. — Само ако Каролин можеше да дойде в съзнание, макар и за миг.“

— Трябва да тръгвам, Кар — каза тя, — но ще се върна по-късно. Обичам те.

Памела докосна с устни страната на Каролин, но не усети никаква реакция.

Като бършеше сълзите си с опакото на ръката си, тя излезе от интензивното. Прекосявайки чакалнята, с изненада видя Джъстин свит в един стол. Беше небръснат и носеше същите дрехи, с които беше облечен предишния следобед. Погледите им се срещнаха и той излезе в коридора.

— Каролин каза ли ти нещо? — попита той нетърпеливо.

— Не, нищо. Джъстин, какво става, за бога? Защо не си се прибирал снощи?

Той се поколеба, преди да отговори.

— Защото, макар че още не ми е отправено официално обвинение, в полицията изглежда смятат, че аз съм блъснал Каролин под онзи камион.

Той погледна Памела в очите.

— Потресена си, нали? Потресена, но не и изненадана. Вероятно и на теб ти е минавало през ума. — Лицето му се сгърчи и той се разрида. — Нима никой не разбира какво изпитвам към нея?

После бързо поклати глава и посочи към интензивното.

— Вече няма да вляза там. Ако Каролин е била блъсната и го е осъзнала, но не е видяла кой го е направил, дори тя може да си мисли, че съм аз. Само че аз имам един-единствен въпрос към всички: Ако тя има връзка с този мъж, този „Уин“, когото все вика, тогава защо той, по дяволите, не е тук, с нея?