Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (78)

77

Ако беше отменил сутрешните си часове, това щеше да създаде доста проблеми и да предизвика твърде много коментари, особено при положение, че заминаваше за няколко дена, така че успя да хване съвсем малка част от радиопредаването на Сюзън. Както очакваше, слушателите продължаваха с тревога да обсъждат смъртта на Тифани:

— Доктор Сюзън, ние с моя приятел се надявахме, че двамата с Мат ще се съберат. Личеше си, че тя наистина го харесва…

— Мислите ли, че това може да е дело на Мат? Имам предвид, че може да са се видели, да са се скарали и после…

— Доктор Сюзън, аз живея в Йонкърс и човекът, когото разпитват във връзка с убийството на Тифани, наистина е ужасен. Лежал е за убийство. Ние всички смятаме, че той го е извършил…

— Доктор Сюзън, Тифани носела ли е тюркоазния пръстен, когато е била убита?

Последният въпрос беше интересен и го обезпокои. Дали наистина е носела пръстена? Съжали, че не се беше сетил да го потърси.

На въпросите Сюзън отговори според очакванията му: че по онова, което е разбрала, Мат е извън всякакво подозрение; че не е чула някой да споменава пръстена по медиите; че човек винаги трябва да помни, че съществува презумпция за невинност, дори и в случаите, когато заподозреният е бил осъждан за предишни престъпления.

Той знаеше какво означава това. Сюзън не приемаше теорията на полицията относно убиеца на Тифани. Тя беше твърде умна, за да не търси връзката между убийството на Тифани и останалите жертви.

„Мисълта на прокурора никога не заспива“ — помисли си той мрачно. После добави самодоволно: — „И моята също.“

Изобщо не се притесняваше. Беше готов с плана за премахването на Сюзън. Оставаше само да уточни подробностите.

В тайното отделение на куфарчето си носеше тюркоазните пръстени, които беше взел от магазинчето на Парки — три, плюс онзи, който Каролин възнамеряваше да изпрати на Сюзън. Трябваше му само един, разбира се. Другите щеше да хвърли в океана, когато приключи с последната самотна дама. С удоволствие щеше да сложи един на пръста на Сюзън, след като я убие, но това щеше да предизвика твърде много въпроси. Не, не трябваше да рискува да го остави на ръката й, но може би просто за минута щеше да й го сложи, за да изпита задоволството, че и тя, както всички останали, му принадлежи завинаги.