Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- You Belong to Me, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Людмила Левкова, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Еми (2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013 г.)
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Нежни убийства
Американска. Първо издание
ИК „Кронос“, София, 1998
Редактор: Красимира Маврова
ISBN: 954-8516-41-1
История
- — Добавяне
12
Просторният апартамент на Доналд Ричардс на Сентръл Парк Уест му служеше едновременно за дом и работно място. Стаите, които ползваше за прием на пациенти, имаха отделен вход откъм коридора. Петте помещения, които беше запазил за себе си, притежаваха определено мъжката атмосфера на дом, отдавна лишен от женска грижа. Бяха минали четири години, откакто съпругата му Кати, топ модел, загина по време на снимки в планините Катскил.
Той не беше присъствал на мястото на произшествието и със сигурност по никакъв начин не би могъл да направи каквото и да било, но непрестанно се обвиняваше. Определено не беше в състояние да превъзмогне загубата.
Кануто, в което Кати позирала, се преобърнало. Лодката с фотографа и асистентите била на около шест метра. Тежката рокля от началото на века, с която Кати била облечена, я повлякла към дъното, преди някой да успее да я достигне.
Водолазите така и не намериха тялото й. „Дори и през лятото това езеро е толкова дълбоко, че на дъното водата е направо ледена“ — бяха му казали.
Преди две години, с надеждата, че това ще доведе до някакво усещане за край, той прибра последните няколко нейни снимки, които продължаваше да държи в спалнята си. Но, естествено, стъпката не доведе до никаква промяна и той беше принуден да признае пред себе си, че чувството за нещо недовършено продължава да витае наоколо. Както той, така и родителите на Кати имаха нужда да погребат останките й в гробището при роднините й — нейни баби и дядовци, а също и един брат, когото тя изобщо не познаваше.
Често я сънуваше. Понякога я виждаше да лежи заклещена под един от скалистите первази в ледената вода — една вечна „Спящата красавица“. Друг път сънят се променяше. Лицето й се размиваше и на негово място се появяваха други. И всички те шептяха: „Ти си виновен!“.
На корицата на „Изчезнали жени“ нямаше посвещение на Кати или какъвто и да било намек за случилото се. Под снимката му кратките биографични данни съобщаваха, че доктор Доналд Ричардс е живял единствено в Манхатън, че е получил своята бакалавърска степен в Йейл, магистърска степен и докторат по клинична психология в Харвард, а освен това притежава магистърска степен по криминология от Нюйоркския университет.
След предаването „Питайте доктор Сюзън“ той си отиде направо вкъщи. Рина, неговата икономка от Ямайка, му беше приготвила обяда и масата го очакваше. Тя бе постъпила на работа при него малко след смъртта на Кати, а връзката беше осъществена чрез сестра й, която беше икономка на майка му в Тъксидо Парк.
Дон беше сигурен, че когато Рина отиваше на гости при сестра си, майка му получаваше от нея информация за личния му живот. Беше му показала съвсем недвусмислено, че по нейно мнение той трябва да излиза по-често.
Докато ядеше обяда си, Дон мислеше за Карен, жената, която се обади по време на предаването. Сюзън Чандлър очевидно прие с неприязън репликата му, че иска да обсъди с нея всичко, което тя би могла да разкрие, при положение, естествено, че се появи на уговорената среща. Той се усмихна, като си спомни как лешниковите очи на Сюзън потъмняха и от тях се излъчваше несъмнена съпротива.
Сюзън Чандлър беше интересна и много привлекателна жена. „Ще се обадя и ще я поканя на вечеря“ — реши той. Не беше изключено тя да е по-склонна да разговаря за случая в интимна атмосфера.
Ситуацията беше интригуваща. Реджайна Клозън беше изчезнала преди три години. Жената, която нарече себе си Карен, каза, че се е замесила в любовна авантюра през време на воаяж преди две години. Сюзън Чандлър неизбежно щеше да направи заключението, че ако мъжът в тези две истории е един и същ, вероятно той продължава да си набелязва жертви.
„Сюзън сама разбутва стършелите в гнездото им“ — помисли си Доналд Ричардс. Питаше се какво може да направи по въпроса.