Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (100)

99

Джим Кърли закара Алекс Райт до летище „Кенеди“ и остави куфарите му до бордюра с линията за регистрация.

— Много е натоварено в този час, господин Алекс — каза той, докато се озърташе нервно към полицая, който се въртеше наоколо и заплашваше с глоба колите, които се задържаха твърде дълго до бордюра.

— Какво очакваш да бъде в девет часа сутринта в понеделник, Джим? — попита Алекс Райт. — Влизай обратно в колата и изчезвай, преди да са ме хванали да плащам глоба. Освен това помниш ли какво ти казах?

— Разбира се, господин Алекс. Да се обадя на доктор Чандлър и да й кажа, че съм на нейно разположение.

— Точно така — каза Алекс окуражително. — И?

— И тя може би ще ми даде подходящите аргументи, за това как няма нужда от кола и от сорта. На това място аз трябва да кажа: „Господин Алекс ви умолява да ми позволите да ви бъда в услуга, но при едно условие — доктор Чандлър не може да вози свой приятел в тази кола“.

Алекс Райт се засмя и тупна своя личен шофьор по рамото.

— Знам, че мога да разчитам на теб, Джим. А сега тръгвай. Този полицай трябва да си изразходи кочана и вече се е запътила към моята кола.