Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (11)

10

Беше пет без десет, когато Джъстин Уелс се върна в офиса си и се опита отново да се съсредоточи в работата си. Той прокара нервно ръка през тъмните си коси, после остави рапидографа, бутна назад стола си и стана. Макар да беше едър мъж, той отстъпи от чертожната маса с непринудена, енергична грациозност — качество, което преди двайсет и пет години в колежа го бе направило първокласен футболист.

Не можеше да се справи. Имаше поръчка да проектира преустройството на фоайето в един небостъргач, но изобщо не можеше да мисли. Естествено, днес му беше трудно да се съсредоточи върху каквото и да било.

Лъвът страхливец. Ето как се характеризираше. Страх. Вечно обзет от страх. Всяка нова работа започваше с мъчителната убеденост, че именно тя ще го провали. Преди двайсет и пет години се чувстваше по същия начин всеки път, когато му предстоеше футболен мач. И ето го сега, съдружник в проектантска къща „Бенър, Пиърс и Уелс“, и пак разяждан от същата неувереност в себе си.

Каролин. Беше убеден, че някой ден тя ще си отиде завинаги.

„Ще се разгневи ужасно, ако някога разбере какво правя“ — помисли си той, докато пръстите му неспокойно се придвижваха към телефона на бюрото. Имаше номера на студиото.

„Никога няма да разбере — успокояваше се той. — Само ще поискам записа на днешното предаване «Питайте доктор Сюзън». Ще кажа, че майка ми много го харесва, но го е пропуснала, защото е била на зъболекар.“

Ако Барбара на рецепцията беше права и Каролин наистина беше тази, която се е обадила в ефир в края на предаването, тя беше говорила за свое увлечение по някакъв мъж на онзи кораб.

Той се върна мислено две години назад, когато след онзи ужасен инцидент Каролин импулсивно си резервира билет за прехода от Мумбай до Португалия — част от околосветски туристически воаяж. По онова време му беше казала, че когато се върне, възнамерява да подаде развод. Беше му признала, че все още го обича, но че не може повече да понася ревността му и постоянните въпроси за това къде е била цял ден и с кого се е виждала.

„Позвъних й, точно преди корабът да хвърли котва в Атина — спомни си Джъстин. — Казах й, че искам да започна лечение, да направя всичко, което е по силите ми, само да се върне у дома и да ми помогне да запазим брака си. И бях прав да се тревожа. Очевидно в мига, в който се е видяла далече от мен, си е намерила някого.“

Джъстин се наведе силно над бюрото си.

„Може пък Барбара да е сбъркала — окуражи се той. — Може онази, която се е обадила, да не е била Каролин. В края на краищата тя е виждала Каролин само няколко пъти. Само че гласът на Каролин е много характерен — овладян, с лек английски акцент, благодарение на летата в детството, прекарани в Англия.“

Той поклати глава и прошепна:

— Трябва да знам.

Набра номера на радиостанцията и след няколко минути слушане на очевидно безкрайни инструкции: натиснете „1“ за програмите; натиснете „2“ за информация; натиснете „3“ за телефонния указател; натиснете „4“… натиснете „5“… за централата — го свързаха с кабинета на Джед Гини, продуцент на „Питайте доктор Сюзън“.

Даваше си сметка, че не звучи много убедително, докато обясняваше с извинителен тон, че майка му е пропуснала програмата и че би желал да получи запис. После, когато беше попитан дали иска касета с цялото предаване, той обърка всичко, като изтърси: „О, не, само обажданията на слушателите“, но после се опита да се поправи, добавяйки бързо: „Искам да кажа, че това е любимата част на мама, но моля ви, направете запис на цялото предаване“.

И което беше още по-лошо, Джед Гини се обади лично и каза, че те с удоволствие ще му услужат, защото е много приятно, когато един слушател проявява такова отношение. После го попита за името и адреса.

Чувствайки се виновен и изтерзан, Джъстин Уелс даде собственото си име и служебния си адрес.

Едва бе затворил и му се обадиха от болницата „Ленъкс Хил“, за да го уведомят, че жена му е тежко ранена при автомобилна катастрофа.