Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (62)

61

Беше девет и десет, когато секретарката на Сюзън й позвъни по интеркома:

— Памела Хейстингс на посещение, докторе.

Сюзън вече беше започнала да се притеснява, че Хейстингс може и да не се появи, затова с облекчение помоли Джанет да я въведе в кабинета.

Лицето на жената излъчваше безспорно притеснение — челото й бе набраздено от тревога, а устните й бяха здраво стиснати. Но щом заговори, Сюзън интуитивно я хареса, усещайки, че новодошлата се отличава с неподправена сърдечност и интелигентност.

— Доктор Чандлър, може би съм ви се сторила груба онази вечер, когато се обадихте в болницата. Просто бях ужасно изненадана, когато се представихте.

— И без съмнение сте се изненадали още повече, когато сте чули защо се обаждам, доктор Хейстингс — добави Сюзън и протегна ръка. — Моля ви, нека сме на Сюзън и Памела, ако не възразявате.

— Ни най-малко. — Хейстингс се ръкува със Сюзън и после, докато сядаше, хвърли поглед зад гърба й. Придърпа стола си по-близо до бюрото на Сюзън, сякаш се страхуваше, че някой може да чуе онова, което възнамеряваше да й каже.

— Съжалявам, че закъснях и не мога да остана дълго. През последните дни стоя много време в болницата и изобщо не съм подготвена за часа си от единайсет и петнайсет.

— А аз трябва да съм в ефир след по-малко от петдесет минути — добави Сюзън, — така че по-добре да пристъпим към същността. Чухте ли записа на предаването ми от понеделник, когато ми се обади Каролин Уелс?

— Лентата, която Джъстин отрече да е искал? Не.

— Вчера оставих копието, което имах, в полицията — каза Сюзън. — Ще поръчам да ви направят запис, защото дори и да съм сигурна, че жената, която се обажда, е Каролин, бих искала вие да потвърдите, че чувате нейния глас. Но ще се опитам да ви предам думите й.

Докато описваше разговора за изчезването на Реджайна Клозън и обаждането на слушателката, нарекла себе си „Карен“, Сюзън наблюдаваше как тревогата, изписана на лицето на Памела, все повече нараства.

Щом свърши, нейната посетителка каза:

— Няма нужда да чувам записа. Аз видях тюркоазния пръстен с гравирания надпис миналия петък вечерта. Каролин ми го показа.

И накратко разказа на Сюзън за празненството по случай четиридесетгодишнината й.

Сюзън отвори страничното чекмедже на бюрото си и извади оттам портмонето си.

— Майката на Реджайна Клозън е слушала предаването и е чула обаждането на Каролин. После ми позвъни и дойде тук с един сувенирен пръстен, който намерила сред вещите на дъщеря си. Бихте ли го погледнали, ако обичате?

Памела Хейстингс пребледня. Тя изобщо не посегна към пръстена в ръката на Сюзън, а само седеше, вперила поглед в него. Накрая каза:

— Изглежда абсолютно същия като онзи, който ми показа Каролин. На вътрешната страна гравирано ли е посланието „Ти ми принадлежиш“?

— Да, вижте го отблизо.

Хейстингс поклати глава.

— Не, не желая да го докосвам. Като психолог може би ще решите, че съм луда, но аз съм надарена… или прокълната — може и така да се окаже — с много остра интуиция или шесто чувство, както щете го наречете. Когато докоснах пръстена на Каролин онази нощ, аз я предупредих, че той може да стане причина за смъртта й.

Сюзън се усмихна успокоително.

— Изобщо не смятам, че сте луда. Уважавам дарбата, за която говорите. И макар че не я разбирам, съм убедена, че съществува. Моля ви, кажете ми, какво чувствате по отношение на този пръстен?

Тя отново го протегна към нея.

Памела Хейстингс се дръпна и отмести поглед.

— Не мога да го докосна. Съжалявам.

Сюзън разбра, че разполага с отговора, който бе очаквала: този пръстен също беше предвестник на смърт.

Последва неловка пауза, след която Сюзън каза:

— В гласа на Каролин Уелс звучеше явен страх, когато ми се обади в понеделник. Ще бъда откровена. Звучеше така, сякаш се страхуваше от съпруга си. Капитанът в полицията, който чу записа, реагира по същия начин.

Известно време Памела остана безмълвна и после каза:

— Джъстин проявява силно чувство за собственост по отношение на Каролин.

За Сюзън беше ясно, че Памела Хейстингс подбира думите си много внимателно.

— И вероятно е достатъчно ревнив, за да я нарани?

— Не зная. — Думите й бяха изречени с болка, сякаш изтръгнати насила. После тя вдигна ръце в почти умолителен жест. — Каролин е в кома. Когато се свести… ако се свести… може да получим съвсем различна картина на случилото се, но струва ми се, трябва да ви кажа… Тя изглежда вика някого.

— Имате предвид някого, когото вие не познавате?

— Няколко пъти произнесе съвсем ясно: „Уин“. А рано тази сутрин според сестрата е казала „О, Уин“.

— И вие сте сигурна, че това е име?

— Аз я попитах вчера, докато стоях до нея и държах ръката й. В отговор тя леко стисна моята. Всъщност, за момент наистина ми се стори, че всеки миг ще дойде в съзнание.

— Памела, зная, че и двете трябва да тръгваме, но има един друг въпрос, който съм длъжна да ви задам — каза Сюзън. — Смятате ли, че Джъстин Уелс е способен да нарани своята съпруга в пристъп на ревност?

За момент Памела се замисли.

— Смятам, че по-рано беше способен на това — отвърна тя. — И може би все още е, просто не знам. Но от понеделник насам направо е съсипан, а сега го разпитват и в полицията.

Сюзън си спомни Хилда Джонсън, възрастната жена, която твърдеше, че е видяла как някой блъска Каролин Уелс пред камиона и която беше убита само няколко часа по-късно.

— Вие бяхте ли в болницата с Джъстин Уелс в понеделник вечерта?

Памела Хейстингс кимна.

— Аз бях там от пет и половина в понеделник следобед до шест часа сутринта във вторник.

— Той беше ли с вас през цялото време?

— Разбира се — отвърна Памела, но после се поколеба. — Не… всъщност не през цялото време. Спомням си, че след като изведоха Каролин от операционната… това беше около десет и половина същата вечер… Джъстин излезе да се поразходи. Опасяваше се, че ще получи някой от своите пристъпи на мигрена и имаше нужда от чист въздух. Но си спомням, че го нямаше по-малко от час.

„Хилда Джонсън е живеела само на няколко пресечки от болницата Ленъкс Хил“ — помисли си Сюзън.

— Как изглеждаше Джъстин, когато се върна в болницата? — попита тя.

— Много по-спокоен — отвърна Памела и после замълча. — Даже твърде спокоен, ако разбирате какво искам да кажа. По мое мнение, беше почти в шок.