Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (66)

65

Четвъртъкът винаги беше претрупан с ангажименти за доктор Доналд Ричардс и както обикновено работният му ден започна рано сутринта. Първият му пациент беше мъж, който ръководеше международна корпорация. Идваше при него всеки четвъртък в осем часа и беше последван в девет, десет и единайсет от други редовни пациенти. Някои бяха разочаровани, когато разбраха, че Ричардс ще отсъства от града следващия четвъртък заради обиколката за представянето на новата книга.

В един часа имаше среща с капитан Ший в XIX полицейско управление, за да разговарят за Джъстин Уелс.

По обед той се почувства уморен, седна да хапне набързо и включи телевизора, за да хване местните новини. Водещото събитие беше убийството на младата сервитьорка от Йонкърс и на екрана вървеше репортаж от мястото на престъплението.

— Това е паркингът на италианския ресторант в Йонкърс, където двайсет и пет годишната Тифани Смит намери смъртта си, намушкана с нож малко след полунощ — заяви водещият новините. — Шарки Дайън, освободен под гаранция убиец, помолен да напусне бара, след като явно е тормозел госпожица Смит по-рано същата вечер, е задържан и се очаква да бъде обвинен в убийство.

— Докторе, това не е ли жената, която се обади онзи ден, докато бяхте гост на предаването „Питайте доктор Сюзън“? — възкликна Рина, а в гласа й звучеше изненада, примесена с ужас.

— Да, тя е — отвърна Ричардс тихо. Погледна часовника си. По всяка вероятност Сюзън вече беше на път обратно към кабинета си. Тя сигурно бе чула за Тифани и без съмнение ще очаква той да й се обади.

„Ще й звънна, когато се върна от полицейското управление“ — реши той, избутвайки стола си назад, докато ставаше.

— Рина, супата изглежда вкусна, но се опасявам, че точно в този момент не съм особено гладен. — Той отмести поглед към телевизионния екран точно когато камерата се сведе към земята, за да покаже яркочервена лачена обувка с тънко токче до платнището, което закриваше трупа на Тифани Смит.

„Това момиче, което будеше такова съжаление — помисли си той, докато изключваше телевизора. — Сигурен съм, че Сюзън ще се разстрои. Първо Каролин Уелс, а сега и Тифани. Обзалагам се, че в известен смисъл тя се обвинява за трагедията на двете жени.“

Беше четири без пет същия следобед, когато Ричардс успя да се обади на Сюзън.

— Съжалявам — каза той.

— Отчаяна съм! — избухна Сюзън. — Моля се на Бога, ако Шарки Дайън е убиецът, той да не е отишъл в онзи бар да търси Тифани само защото я е хванал да разговаря с мен в ефир.

— От това, което чух по новините по-рано, в полицията нямат особени съмнения, че той е убиецът — каза Ричардс. — Сюзън, много се съмнявам, че такъв човек като Шарки Дайън ще слуша каквато и да било консултантска програма. Според мен много по-вероятно е да се е озовал в бара абсолютно случайно.

— Ако той е убиецът — повтори Сюзън унило. — Дон, имам един въпрос, на който трябва да ми отговорите. Смятате ли, че Джъстин Уелс е блъснал жена си под колелата на онзи камион?

— Не — отвърна Ричардс. — Мисля, че става въпрос за злополука. Днес ходих при капитан Ший и му казах мнението си. Всъщност аз го предупредих, че всеки психиатър, който прегледа Уелс, най-вероятно ще стигне до същото заключение. Вярно е, че той е болезнено ревнив към жена си, но отчасти тази ревност се дължи на ужаса, че може да я загуби. По мое мнение той никога не би я наранил съзнателно.

— Тогава вие смятате, че Хилда Джонсън, свидетелката, която твърдеше, че е видяла някой да блъска Каролин Уелс, е сбъркала? — попита Сюзън.

— Не е задължително. Не бива да се изключва възможността, ако Джъстин Уелс е проследил съпругата си и е искал да види какво има в онзи плик, неволно да е станал причина за падането й. Разбирам, че е бил крайно разстроен, след като момичето от рецепцията му е разправило какво е казала съпругата му в предаването. Не забравяйте, че когато Карен или Каролин ви се обади, тя обеща да ви даде снимка на мъжа, с когото се е запознала на кораба. Не смятате ли, че е възможно именно тази снимка да е била в плика?

— Капитан Ший съгласи ли се с тази ваша теория?

— Трудно е да се каже, но аз сериозно го предупредих, че ако някой друг е блъснал Каролин Уелс, случайно или нарочно, и Джъстин Уелс научи кой е той, гневът му ще помете всичко. Точно тогава Джъстин ще бъде способен и на убийство.

Докато разговаряха, Ричардс можеше да прецени по равния и безстрастен глас на Сюзън колко дълбоко разстроена беше тя от последните събития.

— Вижте — каза той, — всичко това е ужасно потискащо за вас. Повярвайте ми, разбирам как се чувствате. Снощи вечерята ми достави истинско удоволствие. Надявах се да ви се обадя, за да ви го кажа. Защо да не похапнем някъде тази вечер? Ще намерим ресторант някъде около вас. Ще ви взема по същото време.

— Опасявам се, че няма да мога — отвърна Сюзън. — Имам работа по един проект и не зная колко време ще ми отнеме.

Часът беше четири. Ричардс знаеше, че последният му пациент вече го очаква в приемната.

— Много ме бива по проектите — каза той бързо. — Уведомете ме, ако мога да ви бъда полезен.

Той затвори телефона. Сюзън учтиво, но категорично беше отказала помощта му.

„Какво ли възнамерява да прави?“ — запита се той. Това беше въпрос, на който непременно трябваше да намери отговор.