Питър Уот
Горда птица (8)

7.

Врявата на птиците и пръхтенето на конете бяха станали част от живота на Кейт Трейси. Сестрата на Майкъл Дъфи, някога бе известна като Кейт О’Кийф. На шестнайсет години тя се омъжи за красивия, но безотговорен син на ирландски каторжник, който я заряза без никакви средства и бременна в далечния, чужд за нея град Рокхамптън. Кевин избяга със съпругата на един кръчмар в нощта, когато тя роди. Това стана през 1863 година и Кейт не го бе виждала цели дванайсет години, когато й съобщиха за неговата смърт и тя посети гроба му в Куктаун. Този злополучен брак я отведе на север, в дивата колония Куинсланд, където не познаваше никого, но успя да се пребори с трудностите и натрупа огромно богатство от търговия с жизненоважни стоки за хората по граничните райони и златните мини.

Сега Кейт наближаваше четирийсетте, беше една от най-богатите жени в колонията и макар че можеше да си позволи всякакъв лукс, тя живееше скромно със съпруга си, златотърсача Люк Трейси, в тяхната малка къща в Таунсвил. Кейт отдавна бе приела тази сурова земя за своя и вече не мислеше да се върне в Сидни.

— Време е да тръгвам — каза съпругът й. — Трябва да стигна до планината преди залез.

Кейт протегна импулсивно ръка и докосна стария белег от английски байонет на лицето му, спомен от онзи бунт на миньорите в лагера „Юрика“ преди много години, в който бе участвал и нейният баща. Кейт и Люк бяха женени вече десет години и високият мълчалив американец все още я обичаше, както я бе обичал, докато странстваше из колонията в търсене на злато и после в Америка. Беше я носил в сърцето си по време на всичките си безплодни пътувания из Централен и Северен Куинсланд.

— Знам — отвърна тя и се опита да скрие сълзите си. — Взе ли достатъчно амуниции?

Той й се усмихна и погали любимото лице с мазолестата си длан.

— Не се тревожи за мен, аз съм голямо момче. А и пътят ми минава на север от лагера на калкадун — каза и плъзна ръка надолу към корема й. — Сега трябва да мислиш за себе си и за бебето. Ще видиш, че този път всичко ще е наред. Остави бизнеса, имаш достатъчно хора, които си знаят добре работата.

Кейт кимна и преглътна сълзите си. Сигурно беше от бременността, но напоследък плачеше от най-малкото нещо. Ужасната загуба на предишните две бебета все още я мъчеше. Първото й момченце от Кевин О’Кийф почина в Рокхамптън няколко часа след раждането си. Това беше най-трудният момент в живота й. Сама, изоставена от съпруга си, току-що прекарала ужасна маларична треска, тогава тя имаше чувството, че светът свършва за нея. Но Люк й предложи силното си рамо и с негова помощ отново стъпи на крака. Още тогава разбра, че обича този мъж, но не посмя да му го признае. Не искаше още веднъж да бъде изоставена, защото Люк беше особен човек, истински самотник, който беше готов да зареже всичко скъпо и да хукне да търси злато, своето Елдорадо, из най-забутаните и опасни кътчета на тази сурова земя. Тогава Кейт искаше съпруг, който е непрекъснато с нея.

Минаха десет години, преди красивата и решителна жена да си признае, че е по-добре да рискува да го изгуби, отколкото никога да не усети ласката му. И една вечер в задния двор на централата си в Куктаун тя сама му предложи да се оженят.

Осем месеца по-късно се роди момиченце, но едва навърши шест месеца и маларията отне живота му. Погребаха я в Куктаун, където лежеше и първият й съпруг Кевин. Но неговата смърт беше естествен завършек на един порочен живот, докато нейната…

Смъртта на второто й дете бе жесток удар за нея. Тя се скри от света. Непрекъснато се питаше какво е направила, че бог я наказва така, и какво е трябвало да направи, за да спаси бебето си.

Но любовта на Люк отново я спаси от самообвиненията и жестоката болка. Той я увери, че смъртта в този район невинаги има логично обяснение. Самият той бе изпитал на собствения си гръб загубата на близките си хора. Първата му съпруга и дъщеричката му също бяха покосени от маларията. Тогава американецът напусна града и се запиля по дивите райони. И също като Кейт не преставаше да се обвинява и да си задава въпроси. Но отговори нямаше и мина много време, преди да разбере, че някои неща не зависят от волята на човек. Той успя да предаде този прагматизъм на жена си и тя се посъвзе.

Сега отново носеше дете в утробата си. И двамата се надяваха този път бог да е милостив към тях, да ги дари със здрав наследник, за да поеме в ръцете си богатството, което тя бе натрупала с толкова много труд.

— Знам, че господ ще те пази, съпруже — въздъхна тя, осъзнала, че не е по силите й да се бори със сълзите. — Моля се да се върнеш, преди да се роди детето.

Люк видя насълзените й очи и сърцето му се изпълни с нежност.

— Знаеш, че не съм много добър християнин — взе я в прегръдките си той. — И не мисля, че господ взима насериозно обещанията на такива грешници като златотърсачите, особено пък ако са и американци, но въпреки това ти обещавам, че ще бъда тук за раждането на детето. Бог може и да не го е грижа за мен, но съм сигурен, че обича теб, и затова ще направи така, че да изпълня обещанието си.

Кейт се усмихна на шегата му с нейната силна католическа вяра. Люк беше много по-близко до вярванията на аборигените, които живееха далеч от населените с европейци градове. Не знаеше защо това е така. Може би, защото цял живот бе копал земята в търсене на злато. За него тайната на щастието се криеше в земните недра.

Макар да бе прехвърлил първата половина от живота си, Люк все още беше здрав и енергичен мъж и чувстваше, че пътуването му до малкия град близо до Бърктаун е жизненоважно за него. Беше чул, че там са докарали нов вид крави от Азия. Може би най-накрая щеше да се намери порода, подходяща за трудните тропически условия. Досега добитъкът не издържаше и измираше. Интересът му към животновъдството беше отдавнашен, още от годините, когато беше каубой в Монтана и Люк се надяваше този бизнес да е неговият принос към наследството на сина, когото очакваше с нетърпение.

Кейт се бе опитала да го разубеди, но видя огъня в очите му и разбра, че той все още се опитва да й покаже, че може да управлява бизнес. Това желание беше част от любовта му, част от стремежа му да й докаже, че вече не е подвластен на жълтия метал, че иска единствено да бъде достоен съпруг на легендарната Кейт О’Кийф. Това я накара да отстъпи. Сега двамата стояха в задния двор на къщата и той приключваше с приготовленията за пътуването.

— По-добре да тръгвам — каза Люк и внимателно отстрани Кейт от себе си. — Слънцето скоро ще се покаже. Ще бъде още един горещ ден.

Той се приближи към коня си. Животното с нетърпение очакваше да излезе от заградения двор и да усети свободата. Люк се метна ловко на седлото. Жена му махна с ръка и той й отвърна с широка усмивка. Пришпори коня и скоро се скри в сивия храсталак.

Кейт дълго гледа след него, после тръгна безцелно из двора. Не й се прибираше вкъщи. Нощта вече отстъпваше на първите утринни лъчи. „Ще спази обещанието си — каза си уверено тя. — Ще бъде тук, когато бебето се роди.“

 

 

Този ден Кейт щеше да пожелае лек път на още един човек.

Тропотът на конски копита и тежките стъпки по терасата й подсказаха, че Гордън Джеймс е тук. Гордън често идваше, но не заради нея, а заради Сара.

— Добро утро — посрещна го тя и забеляза мрачното му изражение. — Аз…

Тя не можа да завърши. Сара изскочи от къщата и застана до нея.

— Гордън! — престори се на изненадана племенницата й. — Защо толкова рано?

В очите на Гордън проблесна удоволствие, че вижда младото момиче, но той не се усмихна.

— Дойдох да ви съобщя, че заминавам за известно време. Може би за няколко месеца. Трябва да отида до Клонкъри. Съобщиха ни, че диваците са устроили капан на инспектор Потър и полицаите от патрула. Почти всички са мъртви.

Кейт и Сара пребледняха.

— Питър бил ли е с тях? — попита Кейт шепнешком. Тя не одобряваше решението на племенника си, когото бе отгледала като свой собствен син, да се присъедини към Националната конна полиция, но знаеше много добре, че връзката между Гордън и Питър е много по-силна от всякакви разумни доводи.

— Питър е жив — успокои ги младежът. — Единствено той е успял да се върне в Клонкъри и да разкаже какво е станало.

— Благодаря ти, господи! — промълви Кейт.

— Дойдох да си взема довиждане.

Кейт хвърли поглед към племенницата си и видя нетърпението й да остане насаме с Гордън.

— Ще влезеш ли?

— Не, благодаря, госпожо Трейси — измънка той. — По-добре да тръгвам. Трябва да стигна до Клонкъри колкото може по-бързо.

— Тогава ще оставя Сара да ти пожелае приятен път. Когато видиш Питър, моля те, предай му, че го обичаме и се молим за него.

— Разбира се — отвърна Гордън и добави: — Мога ли да поискам малка услуга, преди да замина, госпожо Трейси?

— Надявам се да ти бъда от полза — отвърна Кейт малко по-сдържано, отколкото искаше.

— Ще представлява ли трудност, ако ви помоля да наглеждате майка ми понякога? Тя… не е много добре.

Чертите на лицето й омекнаха.

— Това не е услуга, а удоволствие за мен, Гордън. Майка ти ще си остане най-добрата ми приятелка, независимо от факта, че Питър постъпи на работа във вашата дяволска полиция по твое настояване.

Гордън погледна виновно към нея, но изражението му веднага се промени, щом Сара пристъпи към него. Кейт се вгледа мълчаливо в племенницата си. Сякаш беше вчера, когато бащата на Гордън бе застанал пред същата тази врата с малкото пухкаво момиченце и изплашените й братя Питър и Тим. Сега тя беше красива девойка и пристъпваше кокетно към Гордън — мъжът, който осмисляше дните й. Двамата бяха красива двойка. Той — неотразим в своята прилепнала до стройното му тяло униформа, с ботуши до коленете и пистолет в колана си. Тя — със златиста кожа и гарвановочерна коса. Кейт знаеше, че много младежи въздишат по екзотичната й красота, но тя имаше очи само за сина на Хенри и Ема Джеймс. Така беше още от края на невинните им детски години, когато двамата разбраха, че взаимното им привличане е нещо повече от детско приятелство. Ето, че Гордън беше вече на двайсет години, а Сара — с една година по-малка. Любовта им беше силна, както може да е само първата любов. Кейт въздъхна и влезе вкъщи, за да ги остави насаме.

Гордън веднага пристъпи към момичето и взе ръцете му в своите.

— Не искам да те оставям сама, но трябва да изпълня дълга си.

Сара усети топлината му и погали мазолите от юздите на коня.

— Знаеш, че не желая ти и Питър да работите за Националната полиция — каза кротко. — Трябва да си наясно, какво е отношението ми към тези хора.

Гордън наведе глава. Знаеше много добре, че собственият му баща беше участвал в акцията на полицията, при която и двамата родители на Сара бяха убити.

— Това е било преди много време — измърмори. — Сега нещата са различни.

Сара не отговори. Предпочиташе да забрави, че Гордън е офицер от полицията, и да мисли за него само като за мъжа, когото обичаше страстно.

— Ако искаш някога да бъдем заедно — промълви тя, — трябва да избереш между мен и твоята полиция.

Гордън погледна в очите й и разбра, че не се шегува.

— Обичам те повече от всичко на света — смотолеви неубедително, защото знаеше, че обича работата си не по-малко. Не беше от хората, които се чувстваха добре зад бюрото или зад тезгяха на някой магазин.

— Думите не означават нищо — сопна му се Сара. — Докажи, че ме обичаш, като напуснеш полицията.

— Дойдох да ти призная любовта си — отвърна Гордън, — а всичко, което получавам са укори и натяквания. Това, което искаш, не е толкова просто. Моят баща беше полицай и за мен е важно да продължа по неговите стъпки. Чувствам, че по този начин засвидетелствам почитта си към него.

Сара видя болката в очите му и й домъчня за него. Не биваше да се разделят така, особено сега, когато заминаваше за толкова дълго. Но, от друга страна, знаеше, че духовете на родителите й винаги ще стоят между тях, докато той работи за тези, които ги убиха.

— Пази се — промълви тя. — Не искай от мен да ти кажа друго.

Тя се обърна и се отдалечи. Сърцето му се сви при мисълта за предстоящата раздяла.

— Сара! — извика след нея, но тя не се обърна. Затича към стаята си.

Кейт видя племенницата си да се препъва по стълбата и веднага се досети какво е станало. След миг от втория етаж се разнесоха ридания. Тя въздъхна дълбоко и тръгна нагоре, за да успокои момичето. Защо любовта никога не идваше лесно, запита се тя. Дали и Сара щеше да я открива така мъчително дълго, както самата тя?

 

 

Малко по-късно Кейт реши да изпълни обещанието си пред Гордън и отиде да навести майка му. Ема живееше сама в покрайнините на града и я посрещна с радост. Бизнесът на Кейт се разрастваше все повече и почти не й оставаше свободно време, затова двете се виждаха много рядко. Тя целуна Ема, отдалечи се, за да я огледа, и това, което видя, я разтревожи. Под очите й имаше тъмни кръгове, косата й, някога яркочервена, сега бе сива. Приятелката й старееше.

— Да пием чай — предложи Ема. — Настоявам.

— С удоволствие, стига да стане бързо. Трябва да се върна вкъщи, преди да се стъмни. Дойдох набързо, само за да се уверя, че си добре след заминаването на Гордън.

Ема се усмихна тъжно и поведе Кейт към малката кухничка.

— А аз искам да разбера как се чувстваш. Бебето май ще дойде съвсем скоро, а?

Кейт несъзнателно погали корема си.

— Толкова силно рита, че сигурно скоро ще му стане тясно вътре.

— Според теб какво ще е — момиче или момче? — попита Ема, докато наливаше врялата вода в порцелановата кана за чай.

— Или момче, или много силно момиче.

Домакинята се засмя и за миг под сивите й коси Кейт разпозна онова усмихнато момиче, което преди двайсетина години стъпи на австралийския бряг, намери любовта си и без никакви колебания се омъжи за Хенри. После му роди дете и го погреба. Поне в душата си, защото тялото му никога не бе намерено.

Двете жени бяха неразделни, но напоследък, откакто Питър реши да последва приятеля си в редиците на Националната конна полиция, нещо в приятелството им се пропука. Кейт подозираше, че Ема е изиграла решаваща роля за избора на двете момчета, без да държи сметка за интересите на Питър. След постъпването му в полицията тя започна да си намира извинения и все по-рядко посещаваше Ема. Но с времето приятелката й започна да й липсва, липсваха й откровените разговори, съветите, съчувствието й.

— Мисля си, че не беше добра идея, дето Питър започна работа в полицията — обади се Ема и наля чай в две чаши.

Кейт я погледна изплашено. Дали не се бе научила да чете мисли?

— Винаги съм била против — отвърна тя и усети, че бариерата между тях изчезна.

— Бях сляпа. Не прецених колко опасна може да бъде тази работа за него. Гордън ми разказа, че по чудо се е спасил от туземците.

— Има и още нещо — тихо промълви Кейт. — Освен живота си Питър може да изгуби и душата си, ако продължи да работи там. Именно Националната конна полиция е виновна за смъртта на родителите му през шейсет и осма.

Ема трепна и Кейт замълча. По-добре беше да не отваря стари рани, да не хвърля нова сянка върху отношенията им. Хенри Джеймс беше в същия патрул, който нападна и уби Том и Мондо, и носеше отговорност за смъртта им.

— Колко много ми се иска да се върнем назад и да променим всичко! — прошепна Ема през сълзи. — Онази година донесе много мъка и на двете ни… Помниш ли, като живеехме в Рокхамптън? Тогава бяхме още съвсем млади, ходехме на пикници, после се събирахме около пианото. Ти свиреше, а ние пеехме. Хенри пееше ужасно, но…

Тя спря на средата на изречението и сълзите й рукнаха. Кейт хвана ръката й. Ема изтри сълзите със свободната си ръка и изхлипа:

— Ох, Кейт! Имам ужасно предчувствие, че ни предстоят още трагични моменти. Имам чувството, че скоро ще изгубим тези, които са ни най-свидни.

— Не говори така — стисна ръката й Кейт. — Проклятието, което тегнеше над нас, вече взе своите жертви. Ние сме здрави и се радваме на децата си.

Ема пусна ръката й, стана и избърса сълзите си с края на престилката.

— Ще се моля ти да се окажеш права — опита се да се усмихне тя. — Може би Питър ще осъзнае грешката си и ще се върне в Таунсвил. Ще ти помага във фирмата, ще заеме мястото, което му се полага.

— Дано — неуверено отвърна тя. Знаеше колко държи племенникът й на приятелството. За австралиеца то бе свещено.

Двете жени поговориха още малко и когато Кейт пое обратно към дома си, предчувствието на Ема за предстоящи беди вече се бе предало и на нея. Тя сложи ръка на корема си, сякаш да предпази малкото същество вътре, и горещо се замоли: „Моля те, дева Марийо, пази всички родени и неродени в живота ми!“