Питър Уот
Горда птица (60)

59.

Слънцето обещаваше още един горещ ден. С чадър в ръка Кейт следеше товаренето на багажа й на заминаващия от Рокхамптън параход. Щом се увери, че всичко е наред, тя се обърна към Гордън, чиято униформа сега беше изгладена и пристегната с нов кожен колан.

— Сигурно ви е мъчно за Матю, затова бързате да се приберете — усмихна се той.

— Така е — въздъхна тя и се загледа с копнеж в малките голи туземчета, които си играеха с калта по брега на реката. — Чудя се дали ще ме познае.

— Сигурен съм в това. Родителите не се забравят.

— Нито пък децата.

Гордън разбра, че Кейт няма предвид не само живото си дете, и наведе глава.

— След ексхумацията в Бъркалдин ще отида в Балаклава — тихо заговори. — Моля се това, което ми казахте за чувствата на Сара, да е истина.

— Сигурна съм в това, както съм сигурна, че тя ще намери сили да ти прости — каза мило Кейт. — Любовта е по-силна от омразата. Не го казвам напразно. Лично съм изпитала нейната сила.

И тя се замисли за годините, в които се бе борила с любовта си към силния и едновременно с това нежен американец с големи сини очи. Дълги, пропилени на вятъра години, когато тя не признаваше любовта си към Люк дори и пред себе си.

— Животът е твърде кратък, за да губим време да се тревожим какво би могло да стане, Гордън — погледна го в очите тя.

Той смутено наведе глава.

— Ако не ми прости и потърси друга любов в живота си, ще я разбера — прошепна.

— О, Гордън, повярвай ми, тя те обича с цялото си сърце — хвана ръцете му Кейт. — И няма никакво значение, че е сгодена за друг, ако ти си готов да се бориш за любовта си. Тя има нужда от теб. Преди да те срещна тази седмица, аз не одобрявах избора й. Но видях в очите ти мъката и любовта към нея и разбрах, че си се променил.

— Напускам полицията веднага, щом свърши следствието — побърза да я увери той. После се сети, че невинността му тепърва ще трябва да се установява, и добави: — По един или друг начин.

— Не мисля, че има от какво да се страхуваш, момчето ми — окуражи го тя. — Господин Дарлингтън ме информира за фактите по случая. Той гледа оптимистично на процеса.

— Толкова съм ви благодарен, госпожо Трейси, за всичко, което правите за мен! — възкликна развълнувано Гордън. — Надали ще мога някога да ви се отплатя.

— И аз се съмнявам, като имам предвид хонорара на адвоката ти — широко се усмихна Кейт. — Очаквам да ви видя със Сара в Таунсвил веднага, щом бъде възможно. Ще ти осигуря работа в компанията и ще изплатиш дълга си с лоялност.

— Значи, ще ви дължа дори и бъдещето си — засмя се Гордън. — Бъдете сигурна, че няма да съжалявате.

От кораба призоваха за последно качване на пътниците. Кейт стисна ръцете на младежа.

— Не се предавай, Гордън! — майчински каза тя. — Помни, че любовта е най-голямата сила в света. Империите идват и си отиват, избухват войни и взимат хиляди човешки жертви, но любовта остава дори и след смъртта.

После пусна ръцете му и се качи по мостика. Скоро от кабината на капитана дадоха сигнал за отплаване и малкият параход се отдели от брега.

Гордън остана на пристанището, докато фигурата на Кейт, вдигнала високо над главата си чадъра за слънце, се превърна в размазано петно без ясни очертания. Докато й махаше за сбогом, думите й отекваха в главата му: „Любовта е по-силна от смъртта. Любовта остава…“

На следващия ден в кантората на Хю Дарлингтън дойде клиент и седна на същия стол, на който преди седмица бе седяла Кейт Трейси. Той беше Гренвил Уайт.

Досега Хю не бе виждал човека, кореспонденцията с когото заемаше голяма част от работното му време. Като официален представител на интересите на семейство Макинтош за областта той се надяваше да направи добро впечатление на новия собственик на Глен Вю и да продължи работата си с мощната финансова империя.

— Надявам се, че сте пътували добре, господин Уайт — каза любезно и погледна към дневния ред, нахвърлян от Гренвил и оставен на бюрото му.

— Не беше зле, но тук е ужасно горещо и неприятно — отвърна Гренвил. — Не знам как успявате да работите в тази жега.

— Свиква се — сви рамене Хю. — Преди да обсъдим въпросите, които засягате в последното си писмо, бих искал да повдигна въпроса за продажбата на имението ви.

Уайт изгледа остро адвоката.

— Ще ми говорите за онази жена, госпожа Трейси, която иска да го купи, нали?

— Вие сте знаели? — учуди се Дарлингтън.

— Предположих. Беше неизбежно. Тя е обсебена от мисълта да притежава Глен Вю.

— Готова е да плати, каквато и сума да поискате.

— Може да върви по дяволите! Няма да разреша на един Дъфи да купи имението — извика ядосано Гренвил.

Адвокатът се изненада от реакцията на господин Уайт. Той бе преценил господина пред себе си като човек, който поставя бизнеса преди чувствата си. Знаеше за непримиримата вражда между двата рода, но не бе очаквал, че тя е засегнала и зетя на госпожа Макинтош.

Но Гренвил не мислеше, че реакцията му е емоционална. Поне не беше свързана с факта, че гробовете на сър Доналд и големия му син се намират в имението. Просто Кейт беше сестра на най-омразния му човек — Майкъл Дъфи.

— Вече имам добро предложение от друг източник — заяви той и адвокатът разбра, че този въпрос вече е решен.

Когато приключиха работата си, Гренвил сам повдигна въпроса за Глен Вю. Обяви, че е длъжен да го посети, преди да го предаде в ръцете на новия собственик — английска компания, която искаше да стъпи на пазара на търговията с говеждо от колонията за империята.

Хю отново се изненада от клиента си. Напомни му, че това не е задължително.

— Знам, господин Дарлингтън, но си имам лични причини да го посетя. Утре ще отидем дотам с моя агент на недвижими имоти — отвърна Гренвил и даде да се разбере, че няма нужда от съветите му, нито ще обясни истинската причина за решението си.

И как би могъл да обясни преследващия го в сънищата му страх от това място? Страх, идващ от едно старо туземно проклятие, изречено тук, в Глен Вю, но пуснало пипалата си чак до Сидни.

— Тогава ще имам грижата да подготвя всички документи, за да можете да ги подпишете, когато се върнете в града.

— Отлично — отвърна Гренвил. — Има само още една точка в договора, която ми се ще да добавим, преди купувачите да подпишат документите.

— Слушам ви? — погледна го Дарлингтън.

— Нека се запише, че имението не може да се продава на никого с фамилия Дъфи, поне за деветдесет и девет години напред.

Хю вдигна вежди, но не пожела да коментира.

— Ще бъде вписано, господине.

Гренвил кимна доволно.