Питър Уот
Горда птица (50)

49.

Пристигането на полицейския патрул в имението Йерусалим бе съпроводено с гъст облак от прах. Бен примижа срещу червеното огнено кълбо, което вече поемаше по своя път от изток и различи шестима конници, водени от мъж, който яздеше с лекотата на израсъл на седло. Щом приближиха, разпозна Гордън Джеймс, когото не бе виждал от три години.

Конниците влязоха в двора и Гордън даде сигнал да спрат.

— Здравей, Бен — усмихна се той.

Бен кимна. Покритите с дебел слой прах мъже огледаха равнодушно собственика на имота, който стоеше до голяма купчина с нацепени дърва.

— Сигурно издирвате ония бандити, които нападнаха семейство Хелпин миналата седмица — извика Бен.

— Така е — отвърна капитанът. — По всичко личи, че са поели на юг. Тръгнахме след тях, но моят следотърсач се разболя. Трябваше да го върнем в Къри. Затова дойдох да те попитам дали можеш да ни помогнеш.

— Не виждам как.

— Не можеш ли да ни заемеш оня калкадун, за когото чух, че работи при теб? — попита Гордън и огледа прашния двор.

— Теритуба ли? — смръщи чело Бен. — Имам нужда от него. Той се оказа много добър говедар.

— Не знам дали си чул какво са направили тия копелета на госпожа Хелпин, преди да убият нея и съпруга й — наведе се към него Гордън. — Изнасилили са я пред очите му. Чух, че си приятел със семейство Хелпин, и мислех, че тази дума означава нещо за теб.

Бен трепна. Да, семейство Хелпин наистина бяха много добри с него. Често го посещаваха след смъртта на Джени и той им беше много благодарен.

— Кажи на хората си да слязат от конете и да си починат — отвърна тихо той. — Аз ще говоря с Теритуба.

— Благодаря ти, Бен — погледна го в очите Гордън. — Знаех си, че мога да разчитам на теб.

Той издаде заповедите си и полицаите побързаха да стъпят на земята. Повечето от тях бяха аборигени и не обичаха да яздят. Но щом Теритуба се появи иззад колибата, веднага станаха подозрителни — един калкадун никога не бе добре дошъл сред тях. Вождът на калкадун не се смути и гордо застана пред тях. Племената от Нов Южен Уелс таяха дълбока неприязън към местните аборигени и тя бе взаимна.

Гордън едва погледна към Теритуба. Ако си бе направил труда да го огледа по-добре, щеше да забележи изненадата, изписана на лицето му. Воинът бе видял пресния белег върху челото на белия офицер и веднага разбра, че раната е от собствената му брадва.

Полицаите заведоха конете на водопой, а Гордън последва Бен до грубо скованата пейка пред колибата. Домакинът влезе вътре и се върна с кана силен джин. Беше най-добрият, който можеше да си позволи, докато телетата не наедрееха достатъчно, за да ги продаде.

Избърса две ламаринени чаши и сложи каната между тях. Гордън си наля, отпи внимателно от силната напитка и се загледа разсеяно в суетнята на полицаите.

— За колко време ще ти трябва моят човек? — попита Бен.

— Не повече от месец. Ако дотогава издирването не даде резултат, ще го изпратя обратно тук. Ще получи заплата като на следотърсач за времето, през което е работил за нас.

— Това е добре. Гарантирам ти, че ще имате най-добрия следотърсач на север от Козирога — отвърна Бен и погледна към Теритуба, който продължаваше да стои настрана от полицаите. Помнеше, че тези туземци са участвали в унищожаването на неговото племе преди година.

— Предполагам, че знаеш за обтягането на отношенията между мен и семейство Дъфи — тихо заговори Гордън. Бен и Кейт поддържаха връзка и нямаше начин новината за убийството на Питър да не бе стигнала до ушите му.

— Да, чух затова.

— Нямах друг избор, Бен. Всичко стана много бързо. Сякаш някой друг натисна спусъка вместо мен…

— Случват се такива неща — наведе поглед евреинът. — Не можеш да промениш миналото.

Гордън разбра. С лаконичния си отговор той му показваше, че не изпитва омраза към него.

— Знаеш ли кои са копелетата, убили семейство Хелпин? — тактично смени темата Бен.

— Познавам единия — отвърна той и отпи от чашата си. — Според събраните сведения е бивш полицай, когото освободих миналото лято. Истински негодник на име Джеймс Колдър. Не познаваме другите. Знаем само, че са се занимавали с кражба на добитък, преди да се заемат с грабежи и убийства.

— Значи, този Колдър е опитен бушмен?

— Така е — въздъхна Гордън.

— И въпреки това се съмнявам, че ще може да избяга от Теритуба.

— Дано си прав. Тия бандити са затънали до гуша и вече нямат какво да губят. Знаят, че ако бъдат заловени, моментално ще увиснат на въжето. Това ги прави изключително опасни.

— Кога мислиш да тръгнеш?

— Веднага, щом твоят човек се приготви за път.

— Отивам да говоря с него. Мисля, че до половин час ще е готов — каза Бен, стана и взе празната кана от пейката. — Но не съм убеден, че гори от желание да работи за теб.

— Предполагам, че е така, като се има предвид какво стана миналата година.

— Така е, бъди сигурен — ухили се Бен. — Разказа ми как едва не обезглавил един бял офицер с каменната си брадва.

Гордън стана и автоматично опипа белега на челото си. Огледа прашния двор и видя приклекналия в единия ъгъл калкадун.

— Исусе! — промълви.

— Все още ли го искаш за следотърсач? — изсмя се другият мъж.

Гордън изтри потта от челото си. Припомни си случилото се през онзи ден и едва сега осъзна колко близо до фаталния край е бил.

— Да, въпреки всичко ще го взема — засмя се. — Може пък пръв да се изпречи пред пушките на ония мръсници. Ако го отнесе, повярвай ми, с удоволствие ще ти изплатя обезщетение.

Теритуба изслуша внимателно Бен. Въпреки че не искаше да тръгва с полицаите, щеше да се подчини на желанието на стопанина си. Вярваше безрезервно на Азбен. Той беше добър господар, уважаваше семейството му и не посягаше на жена му, както правеха другите бели господари. И със сина му се отнасяше като със собствен. Той кимна и отиде при жена си, за да й каже, че ще отсъства за малко. Тя и синът му започнаха да го умоляват да не отива никъде с тези страшни хора, но той ги скастри и им напомни, че под покрива на Азбен няма да им липсва нищо. Те трябваше да се подчинят на волята му и Теритуба се зае с багажа си.

Когато се появи отново, Гордън ахна от удивление. Гол до кръста, с увит около талията колан от човешки коси и въоръжен с копия, Теритуба отново се бе превърнал в един от воините, които се биха храбро на онзи хълм преди година. И младият капитан отново усети страх от гордия туземен дух, който отказваше да се предаде.