Питър Уот
Горда птица (40)

39.

Джордж Годфри поздрави любезно слугинята, която пое палтото му и му отвърна с топла усмивка. Честото му присъствие в дома на лейди Инид Макинтош бе породило приятелски отношения между двамата. Той влезе в просторната всекидневна. Тихият огън в камината прогони студа от тялото му. Тази година зимата бе дошла рано. Инид го посрещна с вълнение. Зелените й очи блестяха както някога, когато я бе срещнал за пръв път. Телеграмата, с която й съобщаваха, че Патрик е жив и в добро здраве, пристигна преди два дни и възвърна силите и желанието за живот на старата дама. На устните й сияеше радостна усмивка. Сега вече всичко беше наред. Инид отново бе готова да се изправи срещу зет си и да се бори за своята компания.

Тя се спусна към Годфри, хвана ръцете му и ги стисна в своите. Усмивката й озари цялата стая.

— Знаех си, че е жив — възкликна. — Сега се възстановява в Суакин.

Полковникът отвърна на приятелското ръкостискане, седна на дивана и й направи място до себе си.

— Явно е наследил късмета на ирландските си роднини — усмихна се той.

Инид се загледа в горящите цепеници. Усмивката й бавно се стопи. Споменаването на Майкъл Дъфи помрачи доброто й настроение.

— Майкъл ще бъде в Суакин след около две седмици — добави внимателно той, усетил смяната на настроението й. — Тъкмо възможност да се запознае със сина си.

— Точно от това се боя — каза Инид, все още загледана в пламъците.

— Все някога трябваше да се случи — опита се да я утеши Годфри и нежно стисна ръцете й. — Защо се притесняваш от тази среща? Нали идеята да изпратим Майкъл в Африка беше твоя?

— Да, но тогава всичко изглеждаше безнадеждно — отвърна тя. — Сега знам, че внукът ми е жив, и разбирам, че постъпката ми беше необмислена.

— Не бих казал такова нещо, Инид — възрази меко той. — Майкъл е изключително способен мъж. Изборът ти беше правилен.

— Точно от това се притеснявам. Страхувам се, че той е способен отново да привлече Патрик към онази нечестива църква.

Годфри стана и отиде до камината. Протегна ръце към огъня и попита:

— Толкова ли е важно Патрик да се отрече от религията си и да стане протестант?

Тя кимна.

— Родът Макинтош е олицетворение на силата на английската и шотландската протестантска църква. Не мога да направя никакъв компромис.

„Колко просто! — помисли си Годфри. — Нищо друго в живота на тази жена няма толкова ясна и завършена идея.“

— Предполагам, че ще се наложи да предприема съответните стъпки, за да предотвратя евентуална среща между бащата и сина? За това ли ме извика?

— Това е моето желание, Джордж.

Бившият британски офицер прие задачата с неохота. Той изпитваше силна симпатия към Майкъл. За последен път двамата се бяха видели на погребението на Хорас Браун. Големият разузнавач беше погребан тук, в страната, която бе приел за своя и в която бе работил години наред. Джордж бе видял искрената скръб на ирландеца и оцени лоялността му. Не бе проронил нито една сълза, но сгърченото от мъка лице говореше красноречиво за чувствата му.

Експедицията на барон Фон Фелман бе преминала успешно и сега Германия притежаваше половината от втория по големина остров на планетата. И както бе предвидил Хорас, издигането на германския флаг в Нова Гвинея не предизвика криза в англо-немските взаимоотношения. Кайзерът бе умел политик и своевременно уведоми британското адмиралтейство с телеграма. Сега немските търговци се оглеждаха за други апетитни хапки из Пасифика. Хорас се бе оказал прав.

Манфред Фон Фелман бе дошъл лично да се поклони пред останките на доскорошния си враг. Застана от едната страна на гроба и наведе почтително глава. Майкъл и Годфри стояха от другата. Загубата бе прогонила всяка враждебност между тях и те си размениха любезни поздрави.

Сега Инид го молеше да предотврати срещата между Майкъл и Патрик. Да, той можеше да направи това. Имаше достатъчно връзки в армията, за да спре ирландеца.

— Ще останеш ли за вечеря, Джордж? — попита Инид.

— Да, с удоволствие — отвърна, изумен от тоталната промяна в нея. Сякаш не бяха обсъждали нищо сериозно, сякаш беше светски разговор. Но такава беше Инид. Умееше да крие дълбоко личните си чувства.

Не всички бяха доволни от щастливото избавление на капитан Патрик Дъфи. Гренвил Уайт кръстосваше нервно библиотеката, докато четеше статията за завръщането на хлапето от фронтовата линия. Купеният наскоро от Инид вестник описваше подробно и драматично неочакваното му появяване. Това, което го подразни най-силно, беше поместената на първа страница снимка, под която пишеше с големи букви, че това е Патрик Дъфи, законен внук и наследник на госпожа Инид Макинтош.

Скоро Патрик щеше да се завърне у дома. Гренвил беше готов за тази среща. Наследникът на богатството на Макинтош можеше да бъде само един. Сделката, сключена с Фиона, му бе отнела възможността да оспори правата на Патрик чрез съда, но съществуваха много други начини да дискредитира хлапето. Ах, ако капитан Морт беше по-внимателен в изпълнението на задачата си и бе премахнал Патрик още навремето! Сега нямаше да обикаля из стаята като ранено животно, а сънят да бяга от очите му.

Гренвил спря и се заслуша в тишината около себе си, нарушавана единствено от тиктакането на стенния часовник. Вниманието му бе привлечено от сбирката туземни оръжия. Не за пръв път закрепените за стената копия, бумеранги и нули предизвикваха у него страх. И не за пръв път си каза, че това е суеверие. Но преследващият го от години образ на местност, която никога не бе посещавал, зачестяваше. Явяваше му се почти всяка нощ. Той знаеше, че това място се нарича Глен Вю в Централен Куинсланд и принадлежи на семейство Макинтош. Нямаше представа какво общо има то с него самия. Беше абсолютно нелогично, но сънищата караха косите му да настръхват.

Гренвил стана, откачи едно копие от стената, опря го в коляното си и го счупи. Пукотът на сухото дърво подразни слуха му. Захвърли счупеното оръжие и се пресегна за друго. Ето така щеше да унищожи и Глен Вю. Щеше да го изравни със земята и да се отърве от сковаващите съзнанието му кошмари, които го измъчваха вече двайсет години. Щеше да се отърве и от проклетото име Дъфи. Веднъж и завинаги!