Питър Уот
Горда птица (39)

38.

Лейтенант Алекзандър Съдърланд огледа белите скали и необятното пясъчно море пред себе си. Зад него се издигаха хълмове, покрити с дървовидни мимози. До тях се намираше оживеното военно пристанище на Суакин. Напред беше адът. Само една освежаваща баня с хладка вода, размечта се той и обърна поглед назад, към белите сгради на града. Баня и възможност да купи подаръци за семейството си на път за дома си в Колчестър.

Младият офицер прокара пръсти по лицето си. От силното слънце кожата му се белеше като на гущер и под мръсните му нокти останаха люспи от нея. Новата кожа вече беше изпечена до кафяво. След годините, прекарани в конната полиция на Нейно величество, преместването му в гвардейския полк в Африка, където яздеха камили, бе шок за него. Образът на зашеметяващ млад кавалерист отдавна беше забравен, още щом му зачислиха едно от огромните тромави животни. Но постепенно се бе примирил и се бе сближил със страховитите създания. Започна да оценява предимствата им. Те бяха незаменими при дълги походи и предвидими в реакциите си при разузнавателните мисии в земите на дервишите.

Лейтенантът вдигна бинокъла и огледа хоризонта. Нямаше нищо необичайно. Нито бедуини, нито струпване на дервиши. Нито пък следи от вражески разузнавателни отряди. Двамата полицаи седяха на камилите си зад него и разчесваха до кръв нахапаните си от насекоми нотни тела.

— По дяволите, Хари — изръмжа единият от тях. — Изглежда, лейтенантът иска да продължи още на юг.

Хари изгледа мрачно младия офицер, който се придвижваше бавно към пясъчните дюни пред тях.

— Май че си прав — почеса се по врата той и проследи погледа на командира си. Беше забелязал промяната в поведението му и искаше да разбере на какво се дължи.

Лейтенант Съдърланд се наведе напред и оправи фокуса на бинокъла. Сега видя ясно човека, който се приближаваше.

Въпреки че разстоянието между тях беше повече от триста метра, той забеляза, че е едър, широкоплещест мъж, облечен в британска униформа или поне в парцали, които някога са били британска униформа.

— Полицай Кримбъл, полицай Хейли, елате насам — нареди той и двамата мъже сритаха камилите в коремите.

— Ето там, пред мен — посочи към неясната фигура, която сякаш плуваше сред пясъка. — Виждам мъж, облечен в наша униформа. Вие виждате ли го?

Полицай Хари Кримбъл засенчи очите си с ръка и се взря в указаната посока. Да, там определено имаше нещо. Накара камилата да застане на колене, слезе и свали карабината от раменете си. После залегна зад огромното туловище на животното. Зареди и се приготви за стрелба.

— Не стреляй — предупреди го Съдърланд. — Изчакай го да се приближи. Гледайте, май че ни видя, но не се изплаши.

— Ще го изчакаме, сър — отвърна полицай Кримбъл и провери дали зад гърба на мъжа не идваха и други. — Страхувам се, че може да си води и компания, сър.

— Съмнявам се — отвърна лейтенантът. — Виждам добре терена зад него. Чисто е. Изглежда, че е откъснал се от отряда си дервиш. Видял ни е и е решил да се хвърли срещу врага си и да умре с чест. Сигурно смята, че така ще влезе с почести в техния мюсюлмански рай. Е, нека му помогнем.

— Точно така, сър — ухили се Хейли и също приготви пушката си.

Въпреки адската жега тримата зачакаха търпеливо мъжът да се приближи достатъчно. Той напредваше бавно, като се полюляваше странно и не изглеждаше готов за бой. След минутка Кримбъл вече го държеше на мушка и бе готов да натисне спусъка, когато офицерът извика:

— Спри, Кримбъл! Не стреляй!

Двамата полицаи зяпнаха смаяно шефа си. Съдърланд скочи от камилата и се затича към олюляващия се мъж. Кримбъл се почувства неловко. Дали лейтенантът не се бе загрижил за проклетия дервиш? Но той нямаше бинокъл и не можеше да види това, което бе видял Съдърланд — яркозелените очи на изгорялото от слънцето лице на залитащия войник.

— Аз съм капитан Патрик Дъфи! — размърда напуканите си устни мъжът и падна в ръцете на лейтенанта. — От… шотландския… полк. А после… от ада.

Смятаният от три седмици за мъртъв Патрик Дъфи се завърна в Суакин и незабавно бе изпратен на закотвения в пристанището кораб болница „Гангс“, за да се възстанови. Новината за завръщането му от света на мъртвите се разпространи светкавично из цялата империя и пресата гръмна. Репортерите обсадиха леглото му, жадни да чуят невероятната му история.

Сред тях беше и кореспондентът на вестника, който лейди Инид беше купила.