Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бърд и Дъфи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Flight of the Eagle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Galimundi (2011 г.)
Разпознаване и редакция
Dave (2011 г.)

Издание:

Питър Уот. Горда птица

Австралийска, първо издание

 

Peter Watt

Flight of the Eagle, 2001

Bird/Duffy №3

 

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн на корица: Димитър Стоянов — Димо, 2007 г.

ИК „Плеяда“, 2007 г.

ISBN: 978-954-409-251-1

История

  1. — Добавяне

32.

Пътуването с ферибота събуди болезнени спомени у Майкъл. Безгрижното време, когато двамата с Даниъл бродеха из безлюдните плажове на Манли и споделяха невинните си мечти, бе отлетяло безвъзвратно. Тогава той искаше да стане художник, а братовчед му си мечтаеше да следва право.

Поне Даниъл бе успял да осъществи мечтата си. Кейт му бе разказала, че е станал добър адвокат, член на законодателната комисия към централния съвет на колонията. Неговите мечти обаче бяха разбити в нощта, когато уби брата на Джак Хортън. Оттогава бяха изминали две десетилетия. Две десетилетия семейството му го смяташе за мъртъв, а той се скиташе по света без дом и без близък човек.

През онзи далечен ден, когато двамата с Даниъл стояха на кея на Манли и чакаха ферибота… Това си беше чиста съдба. Тогава за пръв път срещна красивата тъмнокоса девойка със зелени очи. Тогава си бе помислил, че е случайност, но сега, когато знаеше за странната връзка между двете фамилии, вече бе убеден, че някаква висша сила ги бе събрала с Фиона, за да накаже единия или другия. Или и двамата.

Кейт беше убедена, че трагедиите, които почерниха двете фамилии, са неразривно свързани с унищожаването на клана нирамбура от племето дарамбал. Отначало Майкъл се присмиваше на суеверието й, но постепенно се увери, че сестра му притежава интуиция, която надхвърля границата на човешката логика. И започна да се пита дали срещата му с Фиона не бе част от грандиозен свръхестествен план на непозната нему сила. И ако беше така, дали сегашната среща между тях също беше планирана предварително?

Фериботът намали скоростта. Подвижните мостове бяха спуснати и пасажерите се струпаха около тях. Той стъпи на кея, пое свежия провинциален въздух и се загледа в живописното селце, удобно разположено между тихите води на пристанището и бушуващите вълни на Тихия океан. Тук винаги изглеждаше някак празнично. Във въздуха се усещаше ваканционен дух и Майкъл усети желание за живот. Една отдавна изгубена надежда за щастие започна лекичко да се възражда в душата му.

Тръгна по главната улица, премина покрай оживените магазинчета и елегантните хотели и се озова до плажната океанска ивица. Чрез контактите си с китайската прислуга на Фон Фелман Джон бе получил информация, че Фиона ще остане във вилата на семейство Макинтош няколко дни.

Скоро стигна до брега на океана. Пясъкът заскърца под ботушите му, утринният ветрец разроши все още гъстите му къдрици. В далечината съзря самотна фигура с чадърче за слънце. Дамата се разхождаше боса по плажа и държеше сандалите си в ръка. Сърцето му безпогрешно разпозна коя е тя. Тихо се приближи зад нея и прошепна в ухото й:

— Дано ангелите те закрилят.

Фиона се вкамени, за миг му се стори, че ще припадне. Но тя се съвзе и извърна бавно глава към него, сякаш се боеше, че ще види призрак.

— Майкъл! — промълви задавено и големите й зелени очи се разшириха от изумление.

— Надявам се, че помниш тези думи — мило й се усмихна той. — Знаех, че ще те намеря тук. Не ме питай откъде.

Тя не можа да отговори веднага. Шокът от появата на мъжа, когото някога бе обичала безумно, я остави без думи. Колко време бе минало от онази прекрасна нощ, когато двамата опознаха телата си в същата вила, където сега бе отседнала? Цяла вечност може би. Оттогава го бе видяла един-единствен път, но тогава вярваше, че той е мъртъв, и братовчедка й го бе представила като Майкъл О’Флин — американски търговец на оръжие. Сега той стоеше пред нея, с десетилетия по-стар от образа, който носеше в сърцето си, и все пак същият. Погледът й се спря на леко кривия нос, доказателство за времето, когато беше ненадминат шампион по юмручен бой в града. После се взря в очите му. Въпреки че носеше превръзка на едното си око, другото излъчваше същата нежност и радост, които някога бяха пленили сърцето й.

— Ти все още си много красива, Фиона — каза възхитено той. — Дори по-красива отпреди. Сякаш всяка година е придавала още дълбочина на красотата ти.

Тя несъзнателно оправи косата си и се засмя, макар че в очите й проблеснаха сълзи.

— Ах, ти, Майкъл! Не си загубил ирландския си чар. Въпреки ласкателствата ти знам, че косата ми се е прошарила.

— Само няколко сребърни нишки, които те правят истинска лейди — каза той с любов и й се усмихна. — Красотата ти е неостаряваща като синьото на океана, като цветовете на розата, като…

— Знам, че ме лъжеш, Майкъл — промълви тя и остави сълзите да се стичат свободно по лицето й, — но ще повярвам на всяка твоя дума, защото не познавам по-мил и нежен мъж от теб.

Суровият войник на съдбата отвърна поглед от лицето й. Не искаше тя да види сълзите му. Много малко хора познаваха истинската му природа. Много малко знаеха колко доброта и любов криеше в сърцето си безскрупулният наемник. И Фиона беше една от тях.

— Знам за Патрик — задавено изрече той и се загледа в неспокойните води на океана. — Обещавам ти, че ще го намеря.

Монотонният ритъм на разбиващите се в брега вълни бе нарушен от тъп звук. Чадърчето бе паднало от ръцете й. Той се стресна, обърна се и се намери в прегръдките й.

Фиона зарови лице в гърдите му и тялото й се разтресе от ридания. Тя заплака с глас. Плачеше за годините, които бяха пропуснали, за сина, на когото не можаха да се порадват и за неговата незнайна съдба. Спомни си ясно силата, която излъчваха ръцете на единствения мъж, когото бе обичала, усети я и сега. Притисна се в него и остави дълго потисканата мъка да се излее от сърцето й заедно със сълзите. Пръстите му започнаха да галят косите й и тя се сгуши в него, сякаш отново беше малко дете в прегръдките на своята любима нани.

 

 

Фиона и Майкъл седяха в гостната на вилата, потънали в спомени. Сцената отпреди двайсет години се повтаряше, но този път в милувките им нямаше страст. Изгарящата любов бе отстъпила място на нежно приятелство.

— Знам за теб и Пенелопе — въздъхна Фиона и наведе глава. — Знам, че е имала тялото ти, но съм сигурна, че не е достигнала до душата ти, която някога принадлежеше на мен.

Той не отговори, но беше съгласен с нея.

— Пенелопе и аз… — тя се запъна, сякаш не можеше да намери точните думи. Но намери сили да вдигне глава и да изрече: — Обичам я по начин, който ти може би няма да разбереш.

Майкъл не разкри, че знае за тяхната връзка. Предпочиташе да я остави да си мисли, че някои неща остават тайна за другите.

— Мисля, че разбирам — каза и нежно погали ръцете й. — Не е необходимо да ми казваш повече, освен ако не искаш.

— Ти винаги ще останеш в сърцето ми, Майкъл — промълви тя. — Когато научих за теб и Пени, ме заболя. Но тя ми каза, че мъжът, когото е любила, не е онзи Майкъл Дъфи, който някога ме обичаше, и аз разбрах. Всяка от нас е имала щастието да открие любовта на своя Майкъл.

Той се засмя на опита й да обясни сложните отношения между тримата, но тя се смръщи и го погледна с укор.

— Защо се смееш? — попита го сърдито. — Аз бях сериозна, Майкъл.

Той престана да се смее и я погледна с любов.

— Знаеш ли, аз наистина съм щастливец, че съм имал две толкова красиви жени. Но се моля горещо синът ни никога да не разбере, че майка му и леля му са споделяли леглото на Майкъл, нищо, че според вас под това име се крият двама различни мъже. Подозирам, че строгото английско възпитание няма да му позволи да види нещата по този начин.

Фиона се засмя, когато си представи объркването на Патрик. Но смехът й угасна бързо. Тревогата отново я завладя.

— Нали ще го намериш, Майкъл?

Изумрудените й очи се впиха в неговите. Той беше единственият мъж, на когото имаше доверие.

— Ще го намеря! — твърдо отговори той и притисна ръцете й към гърдите си. — Ще го намеря и ще ти го доведа!

Фиона се опита да се усмихне, но явно имаше и друго, което я измъчваше.

— Дори и да го върнеш, майка ми вече го е настроила срещу мен — прошепна. — Излъгала го е, че съм искала да го занесат в приют и единствено доброто сърце на Моли го е спасило от сигурна смърт.

За секунда Майкъл остана като зашеметен от разкритието. Способна ли беше лейди Инид на такава долна постъпка?

— Тогава аз ще му кажа истината! — реши. — Ще му кажа, че има най-прекрасната майка на света.

Фиона го прегърна силно. Не й достигаха думи, за да изрази благодарността си.

— Ох, Майкъл, ето защо те обичам толкова много. Ти можеш да прозреш истината. И винаги успяваш да ме утешиш.

Не забеляза Пенелопе, преди да застане пред тях. Майкъл я зърна пръв и смутено се освободи от прегръдката на Фиона.

— Здравей Фиона — каза любезно, но без да я погледне, и се обърна към Майкъл. — Очаквах да те видя по-рано.

Фиона моментално се промени. На лицето й се изписа чувство на вина. Макар че между нея и Майкъл не се бе случило нищо, ситуацията беше доста компрометираща. Тя оправи роклята си и се усмихна на Пенелопе, която й отвърна хладно.

— Какво значи „очаквах да те видя по-рано“? — попита Майкъл.

— Съпругът ми знае, че си в Сидни. Хората, които работят за него, му докладват всичко. Когато му казаха, че ги е посетил един як ирландец с превръзка на окото и отличен немски, беше лесно да се досети, че си ти. Трябвало е да бъдеш по-внимателен, любов моя.

— Исусе, дева Марийо и Йосифе! — извика той. — Какво друго знае?

Пенелопе придърпа един стол и седна.

Въпреки плашещите разкрития Майкъл не можеше да не се възхити на красотата й. Годините не бяха отнели привлекателната сила на чувственото й тяло. Пищните й форми породиха у него желание и той си спомни с носталгия за уханието на копринените чаршафи в спалнята й.

— Манфред мисли, че онзи ужасен господин Хорас те е изпратил, за да осуетиш мисията му — призна тя. — Съжалявам да ти го кажа, но той се зарече, че ще те убие, ако се намесиш в работите му.

— Имаш предвид присъединяването на Нова Гвинея към земите на кайзера?

— Никога не говоря за това, което съм чула в леглото си, Майкъл — усмихна му се тя. — Мисля, че го знаеш, и се надявам да го оцениш.

Фиона се размърда неловко, премести погледа си от Майкъл към братовчедка си и обратно.

— Можеш да увериш Манфред, че нямам намерение да се меся в работите му. Нито аз, нито Хорас.

— Аз може и да ти повярвам, Майкъл — каза Пенелопе и в гласа й се долови симпатия, — но нямам влияние над Манфред. Той намира, че си много опасен човек. За съжаление не те познава в тази светлина, в която те познаваме ние с Фиона.

— Баронесо, заявявам ви, че вече не работя за Хорас Браун — заяви официално Майкъл, нетърпелив да увери Пенелопе в думите си и същевременно да отклони разговора от неудобната тема, която тя се опита да подхване.

— Казах, че ти вярвам, но за да запазиш живота си, трябва да напуснеш Сидни веднага.

— Моят живот ли, Пенелопе — ехидно се усмихна той, — или твоя?

Тя стрелна с поглед Фиона. Беше дошла, за да я утеши с тялото си, а я завари в прегръдките на Майкъл. Никога до този момент не бе изпитвала такава несигурност в чувствата на братовчедка си. Но това, което видя в зелените очи на любимата си, й върна самочувствието.

— Твоят, Майкъл — каза уверено тя.

Нямаше какво повече да се прибави към разговора. Двете жени си размениха погледи, изпълнени с любов. Майкъл беше излишен и той го разбра. Стана, пожела им приятна вечер и излезе навън. Последният спомен от единствените две жени, които бе обичал, щеше да остане този влюбен поглед между тях и преплетените им ръце.

Докато вървеше по обратния път, осъзна с кристална яснота, че между него и Фиона не бе останало нищо освен любовта им към Патрик. Тя принадлежеше изцяло на Пенелопе и той не чувстваше никаква ревност. Това, на което бе свидетел във вилата на брега, беше истинска любов, въпреки че не можеше напълно да я разбере. Въздъхна и се загледа в огромните прииждащи към брега вълни. Нямаше мъж, който можеше да разбере напълно жените. По-лесно щеше да му бъде да намери Патрик.