Питър Уот
Горда птица (58)

57.

Гордън Джеймс погледна през наскоро остъкления прозорец на новия си кабинет и видя същия прашен плац, където някога неговият баща бе провеждал строевата подготовка на туземните полицаи.

Стъбс не се съмняваше в невинността му, но знаеше, че правосъдието е нещо, което има свои собствени закони и те трябва да се спазват. Реши да го премести от Клонкъри в Рокхамптън, за да го държи под око, докато приключи следствието. Случаят бе привлякъл обществеността. Не беше тайна, че през годините имаше много случаи на насилие и разюздано поведение от страна на полицаите, както и много неоправдани убийства над майоли. Така че цяла сюрия влиятелни личности мечтаеха да разформироват Националната конна полиция.

Глупаци! Не знаеха колко коварни могат да бъдат майолите. Виждаха само грешките на полицията. Но някои от местните фермери разбираха проблема и гледаха на Стъбс като на истински герой, който бдеше над домовете и стадата им и ако някой дръзнеше да подаде оплакване, заставаха на негова страна.

Но скоро предстояха избори и хората предпочитаха да не показват симпатиите си към съмнителните методи на работа на Конната полиция. Някои от фермерите живееха в добросъседски отношения с племената в околността и не допускаха служителите на реда в имотите си, като ги наричаха насилници. И ето ти сега удобен случай! Гордън Джеймс като нищо можеше да стане изкупителната жертва заради политическите маневри на така наречените хуманисти. Вестниците тръбяха за случая, господата по клубовете се възмущаваха гласно. Стъбс бе уверил подчинения си, че всичко ще свърши в негова полза, но при създалите се обстоятелства вече не беше толкова сигурен. Гордън също се съмняваше в изхода на следствието. Напоследък нищо в живота му не беше наред.

Докато съзерцаваше пейзажа от прозореца си, чу тракането на двуколка, която спря точно зад канцеларията. Някаква жена попита за него и ако не бе убеден, че е невъзможно, щеше да се закълне, че гласът принадлежи на Кейт Трейси.

Отвори предварително вратата и с изумление видя, че наистина е Кейт.

— Гордън — каза някак официално Кейт, — идвам при теб.

— Заповядайте, госпожо Трейси — отвърна той и пропусна дамата да мине покрай него.

Изтича напред и й предложи стол. Кейт кимна любезно и седна. Погледна към младежа и забеляза, че посещението й го е смутило. Изглеждаше объркан и притеснен.

— Защо не помолиш да ни донесат чай? — опита се да го предразположи тя. — Умирам от жажда.

— Разбира се! — скочи той и отвори вратата. — Полицай Алма!

— Махми? — появи се на секундата полицаят, който тъкмо метеше верандата пред кабинета на новия си началник.

— Донеси на госпожа Трейси и на мен по чаша чай. Бързо!

— Ей сегичка, махми! — изпъна се полицаят и забърза към кухнята да изпълни разпореждането.

Гордън се върна при гостенката си.

— Малко съм изненадан от посещението ви, госпожо Трейси — каза притеснено.

— Бях в Рокхамптън по работа — отвърна студено Кейт. — Случайно научих, че си обвинен в убийство от някакъв мъж, арестуван от теб.

— Не съм убивал никого! — разпали се младежът. — Застреля го онзи бандит, Колдър. Същият, който сега ме обвинява.

— Не съм казала, че си го убивал — отвърна тя.

— Извинявайте за избухването ми — сепна се той и наведе виновно глава. — Просто напоследък всичко се обърна с главата надолу… впрочем, вие знаете.

Кейт го огледа и забеляза, че униформата му е измачкана. Обикновено се носеше спретнато, а сега изглеждаше недоспал и немит. Сърцето й се изпълни с жал към нещастника.

— Предполагам, че се чудиш защо съм тук, при положение, че не изпитвам особена симпатия към теб. Но не можеш да очакваш друго отношение след всичко, което причини на Сара.

— Така е — измърмори Гордън.

— Дойдох да те попитам дали имаш адвокат, който да те представлява при съдебното разследване.

— Не, не съм мислил, че ще ми трябва. Надявах се показанията ми да са достатъчни.

— Смятам, че ще се наложи да помислиш за това. Искам да ти предложа господин Хю Дарлингтън, който има кантора в Рокхамптън.

— Познавам го. Той е член на парламента от квотата на Куинсланд. Но не мога да си го позволя.

— Аз ще поема разноските.

Гордън я погледна стъписано. Не очакваше подкрепа от нея.

— Вие ще ми помогнете? След всичко, което ви причиних?

— Не заради себе си — тихо отвърна тя, — а заради родителите ти. И… заради Сара.

— Сара?

— Да, Сара. Ако увиснеш на въжето, това ще я съсипе. — Погледна го и в сивите й очи затанцуваха весели искри. — Като виждам как ме зяпаш, разбирам, че думите ми те изненадват.

— Аз… аз… да — едва успя да изрече той. — Учуден съм, че моят живот има някакво значение за Сара. Та тя е сгодена за друг!

— Сара никога не е преставала да те обича, Гордън — призна Кейт. — И доколкото я познавам, не е способна да обикне друг. Ти дълбоко я нарани, но чувствата й продължават да живеят в нея, въпреки че тя избягва да говори за това.

— Тогава откъде знаете?

— Знам. Познавам Сара като себе си. Знам, че сърцето й винаги ще принадлежи на теб, въпреки че ти не го заслужаваш. Това е нашата слабост — да се влюбваме в недостойни мъже.

Младежът наведе глава. Знаеше, че Кейт говори за своята любов към първия си съпруг Кевин О’Кийф. Но не знаеше, че има предвид и връзката си с Хю Дарлингтън, когото му предлагаше за адвокат. Ръцете му затрепериха и тя усети, че чувствата му към племенницата й са истински.

— Аз… не заслужавам Сара — прошепна той и страните му се навлажниха от потеклите сълзи. — Нямам право да моля за прошка нито нея, нито вас. Ах, да можех да дам своя живот на Питър…

— Вярвам ти, Гордън — погледна го нежно Кейт и хвана ръцете му в своите. — Не помня някога да си лъгал.

Гордън вдигна поглед към нея и тя се загледа в търкалящите се по бузите му сълзи. Спомни си за баща му, който преди много години бе застанал пред нея и също я бе молил за прошка.

Полицай Алма подаде глава през вратата с двете чаши горещ чай в ръце и се изненада, като видя шефът си да плаче като жена. Засрамен заради него, той се измъкна незабелязано от стаята, без да остави чашите.

На следващия ден Гордън отиде в кантората на Хю Дарлингтън. Адвокатът прочете събраните факти и цъкна с език.

— Кажете ми, инспекторе — вдигна поглед към младежа, който седеше мирно на стола пред него, — откъде влезе куршумът в тялото на този Хеслоп?

— Откъм гърба.

— И какво оръжие носехте по времето, когато господин Хеслоп бе убит?

— Колт, четирийсет и пети калибър, военен образец.

— А господин Колдър?

— Снайдер, калибър петстотин петдесет и седем. Това вече го казах на следователя.

— Куршумът остана ли в тялото на господин Хеслоп? — продължи невъзмутимо Хю.

— Мисля, че да — поколеба се за миг Гордън.

— Къде е сега трупът на убития Хеслоп?

— Погребахме го в Бъркалдин.

Дарлингтън се наведе към клиента си с триумфална усмивка.

— И какъв калибър куршум трябва да открием в тялото на господин Хеслоп, ако го ексхумираме?

— Петстотин петдесет и седем — тихо като за молитва отговори младежът. — За снайдер.

— Мисля, че госпожа Трейси ще покрие разноските по едно пътуване до Бъркалдин като начало. А после и до Бризбейн, до мой добър познат, който е и бивш военен хирург с голям опит в областта на огнестрелните рани и куршумите — разпери ръце адвокатът.

Гордън се усмихна за пръв път от седмици.