Питър Уот
Горда птица (38)

37.

Лагерът на Питър Дъфи и Уолъри беше близо до блатата на Глен Вю, на четири дни път от полицейския патрул. С тях имаше и едно момиче, в чиито вени течеше наполовина китайска, наполовина туземска кръв. Когато нападнаха магазина за алкохол, то избяга с тях, за да се отърве от вечно пияния съдържател на магазина.

Името й беше Матилда. Майка й беше умряла и вторият й баща, златотърсач като повечето мъже наоколо, я бе продал на онзи пияница за солидно количество джин. Матилда не беше негова кръв и той не изпитваше никакво неудобство от постъпката си. В трудния му живот нямаше място за глупости като морал и съвест.

Родният баща на Матилда беше китаец, овчар. Семейството живееше в дървена колиба и се грижеше за стадо овце. Един ден майка й се бе върнала вкъщи и бе открила съпруга си убит заради малкото злато, което бе открил в землището си. Тя грабна бебето си и скоро срещна следотърсача. Той я взе със себе си, за да му готви и да топли постелята му.

Матилда живя с тях до петнайсетата си година, когато своенравният стар златотърсач в момент на пиянска лудост удари майка й по главата с една цепеница и я уби. После се опита да замести майката с дъщерята, но Матилда заплаши, че ще го наръга с кухненския нож, ако се опита да я докосне. Това го изплаши и той реши, че ще е по-добре да изкара някой долар от нея, вместо да живее в страх. Девойката беше красавица, имаше големи черни дръпнати очи и високи скули, които й придаваха екзотичен чар. Но когато отиде да се спазари със съдържателя на магазина, вместо пари онзи му предложи едно буре с джин. Джинът си го биваше, беше силен и след няколко чашки той се съгласи да вземе бурето и да остави девойката.

Собственикът на магазина се надяваше да спечели добри пари от момичето, но не като го остави зад бара, а на походното легло в задната стаичка. След като златотърсачът си замина, той заключи вратата, огледа с опитно око стройната фигура и току-що напъпилите гърди на момичето и реши, че трябва да я изпробва, преди да я пусне на клиентите си. Матилда се възпротиви на пиянските му домогвания и той я смаза от бой. Когато видя, че тя няма сили да се изправи, свали панталоните си и се хвърли върху нея. Именно така го завариха Питър и Уолъри. Насилникът се изплаши дотолкова, че не беше нужно да вадят оръжие, за да ограбят магазина.

Двамата скитници попълниха запасите си с брашно, захар и чай. Благодарната девойка оправи раздърпаната си рокля и им помогна да натоварят продуктите върху седлата. Питър я съжали и когато тя ги помоли да я вземат с тях, я метна на коня си. Тя обви ръце около него и повече не го пусна.

Сега тримата имаха всичко необходимо, за да изкарат поне десетина дни. Питър все още носеше полицейски панталони и ботуши. Патрондашът беше преметнат през широките му голи гърди. Уолъри беше със стара избеляла риза и бос. Конят, който яздеше, беше откраднат от полицейските казарми в Клонкъри. Питър бе потресен от дързостта на приятеля си, който се появи облечен като работник във ферма. Влезе спокойно в полицейското управление и поиска да говори с полицай Дъфи.

— Откъде знаеш, че съм се върнал? — смаяно го бе попитал той.

Уолъри се бе изкискал.

— Може да съм те последвал на крилете на гордия орел, който литна насам след голямата битка.

Питър се бе намръщил, но бе разбрал, че всякакви по-нататъшни въпроси щяха да са излишни.

— Ако те видят белите, ще те обесят на най-високото дърво в града.

— Няма бял човек, достатъчно умен, за да ме хване — презрително бе махнал с ръка Уолъри. — Време е да напуснеш града им и да дойдеш с мен до Свещената планина. Трябва да станеш член на клана нирамбура.

Питър се бе замислил. Светът на белите му бе отказал мястото, което заслужаваше. Бе доказал способностите си в най-добрите училища в Европа и въпреки това стана прост полицай, а Гордън — офицер. Защо стана така, след като беше много по-умен от приятеля си? Отговорът беше прост. За белите той винаги щеше да си остане „чернилка“.

— Ще ни трябват пушки и коне — бе казал и бе погледнал Уолъри право в очите.

— Също като в онези дни, когато яздехме с баща ти — бе се усмихнал воинът. — Нека им покажем, че още не са ни победили!

И те бяха поели по прашните пътища на колонията.

В началото всичко изглеждаше просто и ясно, но после дойде онази кражба на магазина. Собственикът се окопити след няколко дни и подаде оплакване до полицията. В яда си той доукраси историята и добави към грабежа и опит за убийство. За нещастие при разпита успя да си спомни, че единият бе нарекъл другия с името Уолъри, и полицаите веднага го свързаха с легендарния воин, който някога кръстосваше пътищата с Том Дъфи.

Още първата вечер Матилда и Питър споделиха постелята си и не след дълго в утробата на красивата девойка се зароди живот. Детето растеше в нея вече втора седмица и Уолъри, когото Праотците бяха предупредили още от първия ден на бременността й, подскачаше от радост, че кръвта на нирамбура ще продължи да живее по родната земя.

Матилда си беше същата и в същото време — по-различна, мислеше си той. Сякаш някакъв добър дух се бе вселил в нея. Храбрият воин не сподели радостта си с Питър. Скоро предстоеше Матилда да открие, че носи в себе си духа на племето, и сама щеше да му каже.

Сега Уолъри седеше до огъня с чаша силен чай и се усмихваше унесено, загледан в ясното небе над тях. Изведнъж от север долетя яростен вой на куче динго. Старият воин трепна и обърна брадатото си лице натам. Воят беше едновременно войнствен и жаловит. Гордън Джеймс идваше насам. Старото предсказание скоро щеше да се изпълни. Гордън и Питър щяха да се срещнат и един от тях щеше да умре.

Уолъри погледна със свито сърце към двамата влюбени, сгушени под одеялото на Питър, благословени в своето неведение. Кой от двамата приятели бе запомнил повече от това, на което ги бе научил като деца? Кой щеше да излезе победител от смъртоносната схватка? Отговорът знаеха единствено духовете на Праотците. Преди много, много години той бе посетил Свещената планина и те го бяха предупредили за тази среща. Но не му казаха кой от приятелите ще бъде убит и кой ще стане убиец.

Той зарея поглед из тъмните сенки на заобикалящите ги храсти. Свещените хълмове сияеха с някаква мистична, плашеща светлина. На сутринта Питър щеше да остави Матилда и да тръгне с него към пещерата, за да бъде посветен за член на клана. И тогава, кой знае, може би щеше да спечели битката с Гордън.